Ю Несбьо - Леопардът

Хари отвори сандъка върху седалката до себе си. "Мерклин". Указанията как се сглобява пушката се намираха върху лист, залепен от вътрешната страна на капака. Хари се залови за работа.

— Зли демони. Ба-Тойе.

— Следвал си в Оксфорд, нали така каза?

Частите на пушката прилепваха гладко една към друга с щракването на добре смазан механизъм.

— Явно не си чувал за огнения демон — отбеляза Саул.

— Не, но познавам отлично тези приятелчета — Хари вдигна един от патроните, сложени в специално отделение на сандъка. — Залагам на тях срещу Ба-Тойе.

Оскъдната светлина в купето проблесна в златистата обвивка на патрона. Оловният куршум в нея имаше шестнайсетмилиметров диаметър: най-големия калибър в света. Докато Хари работеше по случая "Червеношийката", експерт по балистика му обясни, че калибърът на "Мерклин" сериозно надвишава границите на разумното, дори да я използват за лов на слонове. Оръжие с подобни патрони било по-подходящо за поваляне на дървета.

Хари нагласи оптическия мерник.

— Газ до дупка, Саул!

Подпря цевта върху облегалката на празната седалка пред себе си и сложи пръст на спусъка, като държеше окото си на известно разстояние от мерника заради неравностите по пътя. По правило мерникът следваше да се нагласи, калибрира, настрои съвсем внимателно, ала обстоятелствата не позволяваха.

Пристигнаха. Кая погледна през прозореца. Долу, под краката им, проблясваха пръснати светлини: Гома. В далечината Кая видя светлината от нефтените сонди в езерото Киву. Луната се отразяваше в зелено-черната вода. Последната част от пътя представляваше пътека, лъкатушеща към върха, фаровете осветяваха черната гола местност, осеяна с неравности. Изкачиха се до най-горното плато — съвършено равна, кръгла каменна плоскост с близо стометров диаметър. После шофьорът пресече платото. Потънаха в облаци от стелещ се бял дим, обагрен в червено до кратера на Нирагонго. Шофьорът изгаси двигателя.

— Може ли да те питам нещо, Кая? — попита Тони. — През последните седмици един въпрос не ми дава мира: какво е усещането да знаеш, че ще умреш? Не говоря за страха, когато си изправен пред смъртна опасност. Самият аз неведнъж съм го изпитвал. Интересува ме как се чувства човек, когато ясно осъзнава, че след броени минути животът му ще приключи. Ще се опиташ ли да… ми го опишеш? — Тони се наведе леко напред, за да установи зрителен контакт с Кая. — Не бързай. Спокойно обмисли отговора си.

Кая го погледна. Очакваше да я връхлети паника, ала сякаш се бе превърнала в камък — подобно на заобикалящия я пейзаж.

— Не чувствам нищо — отвърна тя.

— Е, хайде де. Другите бяха толкова изплашени, че от страх не можеха да говорят ясно, само пелтечеха. Шарлоте Лол не обели и дума от шок. Елиас Скуг заекваше. Баща ми се разрева. Само хаос ли цари в главата ти, или успяваш да разсъждаваш? Изпитваш ли мъка? Разкаяние? Или по-скоро облекчение, задето вече не се налага да се съпротивляваш? Погледни Лене, тя например се е предала. Върви към гибелта си с обичайната си примиренческа нагласа на жертвено агне. Как е при теб, Кая? Ще ти олекне ли, ако най-сетне изгубиш контрол над ситуацията?

Кая забеляза неподправено любопитство в погледа му.

— А на теб ще ти олекне ли, ако си възвърнеш контрола над ситуацията, Тони? — Тя прокара език по небцето си в опит да намери малко влага. — Все пак човек в сянка, на когото — оказа се — си отрязал езика преди години, те подтикна да убиеш петима души. Кажи ми, как се чувстваш?

Тони се вторачи във въздуха и поклати бавно глава, сякаш в отговор на друг, зададен само в съзнанието му въпрос.

— Дори не ми бе хрумвало, преди да прочета в интернет, че добрият стар Скай е арестувал мой бивш земляк, Уле. Кой би предположил, че Уле ще намери толкова смелост?

— Искаш да кажеш — толкова омраза.

Тони извади пистолет от джоба на якето си и си погледна часовника.

— Хари закъснява.

— Ще дойде.

Тони се засмя.

— Да, но ще те завари без пулс. Впрочем Хари ми е много симпатичен. Забавно е да се играе с него. Обадих му се от Юстаусе — беше ми дал номера си. Беше записал съобщение на гласовата си поща, че няколко дни ще се намира извън обхват. Не успях да сдържа смеха си, защото веднага разбрах, че е отишъл в "Ховасхюта", хитрецът му с хитрец. — Тони държеше пистолета в едната си шепа, а с другата си ръка галеше черната стомана. — Още когато го видях за пръв път в Главното управление, разбрах, че с него сме еднакви.

— Някак не ми се вярва.