Ю Несбьо - Леопардът

Освети лицето му: не мъж, а момче.

Куршумът се бе врязал под брадичката, а заради ъгъла между момчето и Хари оловото най-вероятно бе навлязло в устата, бе пробило небцето и оттам — мозъка. Хари си пое въздух. Момчето нямаше повече от шестнайсет-седемнайсет години. Красив младеж. Погубена хубост. Хари се изправи, насочи дулото на автомата срещу главата на мъртвия и извика високо:

— Where are they? Mister Leike. Toni. Where? — почака малко и продължи: — What? Louder. I can't hear you. Where? Three seconds. One — two … [100] Where are they? Mister Leike. Toni. Where? What? Louder. I can't hear you. Where? Three seconds. One — two… (англ.) — Къде са? Господин Лайке. Тони. Къде? Какво? По-силно. Не те чувам. Къде? Три секунди. Една, две… — Бел. прев.

Хари дръпна спусъка. Оръжието явно бе настроено на автоматичен, а не на полуавтоматичен режим, защото преди да се сети да отпусне пръста си, Хари изстреля поне четири куршума. Затвори очи и усети как кръвта плисна в лицето му. После повдигна клепачи: от красивото лице на младежа нямаше и помен. Хари видя как по голото му тяло се стича нещо топло.

Пристъпи към Кинзонзи и застана разкрачен над него, насочи фенера към лицето му, а дулото на автомата — към челото му и повтори същото отпреди малко — дума по дума:

— Where are they? Mister Leike. Toni. Where? Three seconds…

Кинзонзи отвори очи. Склерите му потрепнаха. Страхът от смъртта е предпоставка за желание за живот. Или поне тук, в Гома.

Кинзонзи отговори бавно и ясно.

Кинзонзи лежеше неподвижно. Високият бял мъж остави фенера върху пода и лъчът освети тавана. Кинзонзи го видя как облича дрехите на Удри. Белокожият раздра тениската на ивици и уви брадичката и главата си така, че платът да покрива грозно зиналата рана от единия край на устата му до ухото му. Стегна долната си челюст, за да не виси на една страна. Кръвта веднага обагри памучния плат.

Кинзонзи отговори на въпросите му: къде, колко и какви оръжия носят.

Белокожият се приближи до рафтовете и свали черен куфар. Отвори го и провери съдържанието му.

Кинзонзи знаеше, че ще умре. Млад и от насилствена смърт. Но се надяваше часът на смъртта му още да не е ударил. Надяваше се да не издъхне тази нощ. Сякаш някой бе излял киселина в стомаха му, ала може пък раната и да не се окаже смъртоносна.

Белокожият се изправи и взе автомата на Удри. Пристъпи към Кинзонзи и се надвеси над него. Светлината остана зад гърба му. Внушителна фигура с превързана глава — така конгоанците увиват брадичките на мъртъвците, преди да ги погребат. Ако възнамерява да ме убие, ще го направи сега, помисли си Кинзонзи. Мъжът пусна върху него неизползваните ивици плат:

— Help yourself. [101] Help yourself, (англ.) — Превържи се. — Бел. прев.

После изохка и тръгна по стълбата.

Кинзонзи затвори очи. Ако действа бързо, вероятно ще успее да спре кръвотечението, преди да припадне от кръвозагуба. Ще се замъкне до пътя, ще повика помощ. С повечко късмет може и да попадне на хора, различни от местните лешояди. А защо не и да намери Алма? Ще я направи своя жена, защото тя вече няма мъж. А Кинзонзи — работодател. Нали видя какво има в куфара, който белокожият взе със себе си.

Хари паркира "Рейндж" роувъра пред ниския зид около църквата непосредствено пред раздрънкания хюндай, който още чакаше там.

В колата проблесна цигара.

Хари изгаси фаровете, свали прозореца и подаде глава навън:

— Саул!

Светлото петно се раздвижи. Шофьорът слезе от колата.

— Хари! Какво стана? Лицето ти…

— Нещата не се развиха по план. Изобщо не очаквах да те заваря тук.

— Защо? Нали ми плати за целия ден? — Саул поглади с длан капака на роувъра. — Хубава кола. Открадна ли я?

— Не, наех я.

— Аха. А дрехите? И тях ли взе под наем?

— Да.

— А кръвта по тях на предишния собственик ли е?

— Остави таксито и се качвай при мен, Саул.

— Искам ли да се забърквам в тази история, Хари?

— Навярно не. Ще помогне ли, ако те уверя, че съм от добрите?

— Съжалявам, Хари, но ние в Гома вече сме забравили какво означава това.

— Мм. Какво ще кажеш за още сто долара?

— Двеста… — настоя Саул.

Хари кимна.

— … и петдесет — додаде конгоанецът.

Хари слезе и Саул седна зад волана.

— Сигурен ли си, че са там? — попита таксиметровият шофьор и потегли.

— Да — отвърна Хари от задната седалка. — Веднъж един човек ми каза, че единствено оттам хората в Гома могат да отидат на небето.

— Това място не ми харесва.

— Така ли?