Ю Несбьо - Леопардът

Вероятно именно той избута металното топче навън. Отпуснал глава на стената, Хари гледаше как лъскавото смъртоносно изобретение се къпе в повърнатото върху дюшека под болта. Изправи се върху несигурните си крака. Беше свободен. С олюляващи се стъпки пое към вратата, но се сети за причината да дойде тук. Едва на третия опит успя да отвори капака върху пода. Докато слизаше по стълбата, се подхлъзна върху собствената си кръв и полетя в непрогледния мрак. Озова се на бетонен под. Дишаше запъхтян. Чу автомобилен двигател, после и гласове. Затръшване на врати. Изправи се, намери опипом стълбата в мрака, изкачи я на два скока, протегна се, хвана капака и го затвори. В същия миг вратата на стаята се отвори и се чу гръмкото щракване на "ябълката".

Хари се спусна предпазливо по стълбата. Усети бетонната повърхност под краката си. Затвори очи и се опита да си спомни, да извика в паметта си как изглеждаше всичко по време на последното му посещение тук: рафта вляво, "Калашников", "Глок", "Смит & Уесън", куфар с пушка "Мерклин", боеприпаси. В този ред. Започна да се ориентира опипом. Пръстите му се плъзнаха по дуло на пистолет. Гладката стомана на "Глок". А до него — познатите очертания на "Смит & Уесън" 38-ми калибър — като служебния му пистолет. Взе го и опипа сандъците с боеприпаси. Отгоре се раздадоха гневни гласове и стъпки. Трябваше само да отвори капака на кутията. С малко късмет ще успее. Бръкна в кутията и стисна една от картонените пачки. Опипа патроните. По дяволите, прекалено големи са! Повдигна капака на втори сандък с боеприпаси. Взе една кутия, надявайки се патроните да са с точния калибър. В същия миг в мазето проникна светлина и образува кръг — все едно насочиха сценичен прожектор срещу подножието на стълбата. Светлината се оказа достатъчна Хари да прочете етикета върху кутията: 7.62 мм. Да му се не види! Погледна рафта. И там, върху съседната кутия видя "калибър 38 мм". Светлото петно отскочи треперливо към тавана. Хари мерна силуета на "Калашников" в отвора, а по стълбата — мъж.

Мозъкът е удивителен компютър.

Вдигайки капака на сандъка с патрони и посягайки към една от кутиите, Хари вече бе изчислил, че е закъснял.

— Тук изобщо нямаше да съществува път, ако не бяхме започнали миннодобивна дейност — обясни Тони Лайке, докато автомобилът подскачаше по тесния коларски път. — Предприемачи като мен са единствената надежда на тукашните хора, че Конго ще си стъпи на краката, ще догони развитите страни, ще стане част от цивилизацията. Другият вариант е да ги оставим намира, та спокойно да си продължават с отколешното си занимание: да се самоизтребват. Всички на този континент са едновременно ловци и плячка. Не забравяй това, докато се вглеждаш в умоляващите очи на изгладняло африканче. Дадеш ли му храна, някой ден очите му ще те гледат иззад прицела на автомат. И тогава няма да знае пощада.

Кая мълчеше. Беше се вторачила в червенокосата жена на задната седалка. Докато пътуваха, Лене Галтунг нито помръдна, нито си отвори устата. Само седеше с изпънати назад рамене.

— Всичко в Африка е циклично — продължи Тони. — Дъждовният и сухият период, нощта и денят, животът и смъртта. Днес ти ядеш — утре теб те изяждат. Животът тук се подчинява на природните закони. Нищо не подлежи на промяна. Затова плувай по течението, оцелявай, докато можеш, вземай каквото ти се предлага — друго няма какво да направиш. Защото твоят живот преповтаря живота на дедите ти. Не си в състояние да промениш каквото и да било. Развитието е невъзможно. До този извод са стигнали не африкански философи, а всички обикновени хора благодарение на опита. Именно този опит трябва да променим. Той променя начина на мислене, а на обратното.

— А ако опитът показва, че белите експлоатират африканските жители? — попита Кая.

— Представата за експлоатация е посята от белите. Ала това понятие е доказало отличната си приложимост за целите на африканските лидери, които се нуждаят от общ враг, за да си спечелят сподвижници сред народа. Чернокожите узурпатори открай време — чак до разпадането на колониалната система през шейсетте — са се възползвали от угризенията на белите колонизатори, за да заграбят повече власт и да дадат начало на истинската експлоатация на народа. Впрочем подобни угризения у белите са направо смехотворни. Престъпление в истинския смисъл на думата е да оставиш африканеца да действа съгласно вродените си унищожителни и смъртоносни инстинкти. Повярвай ми, Кая, повечето конгоанци смятат управлението на белгийците за най-щастливия период в историята на родината си. Метежите не са били продиктувани от народното недоволство, а от властолюбивите амбиции на отделни личности. Малобройни банди щурмуваха къщите на белгийците до езерото Киву например, защото им изглеждали красиви и се надявали да плячкосат нещо ценно оттам. Така е било, така и ще бъде. Затова жилищните сгради обикновено имат поне две врати, най-често в двата срещуположни края на къщата: през едната врата нахълтват обирджиите, през другата бягат обитателите.