Ю Несбьо - Леопардът

— Ако се оплача, ще ми осигурят лична охрана — подхвана тя. — И медиите ще започнат да разпитват защо депутатка, за която никой не е чувал, се разхожда с бодигард за сметка на данъкоплатците. А когато журналистите разберат причината — тоест съмненията ми, че някой ме преследва в парка, — веднага ще напишат, че по тази логика всяка втора жителка на Осло има право на личен охранител, осигурен от държавния бюджет. Не искам бодигард. Забрави!

Расмус се разсмя безшумно и се опита да ѝ покаже съгласието си с нежните движения на пръстите си.

В парка "Фрогнер" вятърът виеше глухо в голите клони на дърветата. По тъмната водна повърхност се носеше патица, забила човка в перушината си. В плувния комплекс "Фрогнер" гнили листа се бяха полепили по плочките на дъното на празните басейни. Най-сетне мястото изглеждаше изоставено за вечни времена. Като свят, обречен на гибел. В най-дълбокия басейн вятърът предизвика турбуленция и се разнесе напевен монотонен звук, напомнящ плач, а десетметровият бял трамплин се извисяваше върху нощното небе като бесило.

Хари се събуди в три следобед. Отвори сака, извади комплект чисти дрехи, намери някакво вълнено палто в гардероба и излезе. Ситният дъждец го разбуди до степен да придобие що-годе трезвен вид на влизане в ресторант "Скрьодер" — кафяв интериор, пропит с миризмата на цигари. Обичайната му маса беше заета, затова седна на най-вътрешната, под телевизора.

Огледа се. Над халбите с бира забеляза няколко нови лица, иначе тук времето сякаш бе спряло. Нина му донесе бяла чаша и кана с кафе.

— Хари — каза тя — не като поздрав, а по-скоро за да получи потвърждение дали е той.

— Здрасти, Нина — кимна Хари. — Стари вестници?

Тя се изгуби в помещението зад бара и се върна с купчина пожълтяла хартия. Хари и досега се питаше защо в "Скрьодер" пазят стари броеве от повечето ежедневници, но тази традиция неведнъж му бе помагала да се сдобие с нужната информация.

— Long time [21] Long time (англ.) — Дълго време. — Бел. прев. — отбеляза лаконично Нина и пак се отдалечи.

И Хари си спомни защо толкова харесваше това заведение. Освен дето то се намираше най-близо до апартамента му, персоналът не проявяваше многословие и нездрав интерес към личния живот на клиентите. Тук хората просто установяваха, че си се върнал, без да те разпитват къде си бил и какво си правил. Наля си две чаши от удивително гадното кафе, докато прелистваше трескаво вестниците, за да си създаде най-обща представа за събитията в страната през последните месеци. Както се очакваше, не се бе случило почти нищо ново. Точно това му харесваше най-много в Норвегия.

Излъчили победителя в състезанието за музикален идол на страната, някаква знаменитост изхвърчала от танцово състезание, футболист от трета дивизия вземал кокаин, а Лене Галтунг, дъщеря на корабния магнат Андерш Галтунг, наследила предварително няколко милиона и се сгодила за красив, но не толкова богат инвеститор на име Тони. Хари попадна и на поредната статия от редактора на "Либерал" Арве Стьоп, където той изразяваше мнението, че за нация с претенциите да служи за пример на останалите как се изгражда социалдемокрация, е срамно все още да бъде монархия. С други думи: всичко си беше по-старому.

Едва в декемврийските броеве Хари откри първите заглавия на криминална тематика. В една от бележките разпозна описаното от Кая: тялото било открито в мазе на офис сграда в Нюдален, където в момента течал ремонт. Причината за смъртта не била изяснена, но разследващите не изключвали убийство.

Хари не дочете статията и се прехвърли на интервю с бивш министър, който се хвалеше, че подал оставка, за да прекарва повече време със семейството си. Макар в архива на ресторанта да имаше известни пропуски, второто убийство се появяваше във вестник, датиран две седмици след новината за първото. Този път открили труп на жена зад изоставен стар автомобил до езерото Даушоен в долината Маридален. Полицията не изключвала вероятността да става дума за "криминално деяние", но разследващите отказали да коментират подробности по случая.

Хари прегледа статията и се досети, че мълчанието на полицията се дължи на обичайната причина: не разполагат с нищо, радарът им напразно снове над открито море.

Само две убийства. И въпреки това Хаген изглеждаше убеден, че са извършени от сериен убиец. Каква връзка бяха открили полицаите? Какво бяха премълчали пред пресата? Усети как разсъжденията му отново поемат по старите, отъпкани пътеки, изруга неспособността си да се дистанцира от онова, което не го засяга, и продължи да разлиства вестниците.