Ю Несбьо - Леопардът

— Къде отиваш? — промърмори баща му.

— Да изпуша една цигара. След малко се връщам.

Застана на ниска терасовидна платформа, откъдето се откриваше гледка към паркинга, и запали цигара. От отсрещната страна на магистралата се виждаше квартал "Блиндерн" с университетските сгради, където бе следвал баща му. Според широко разпространено мнение синовете се превръщали в повече или по-малко замаскирани копия на бащите си; увереността, че си се откъснал от познатия модел, била пълна илюзия; човек винаги се връщал към корените си; притегателната сила на кръвта била не просто по-мощна от волята — била самата воля. Хари открай време се смяташе за живо доказателство в полза на противоположната теза. Тогава защо, вглеждайки се в изпосталялото оголено лице на баща си, сякаш видя себе си? Докато баща му говореше, той сякаш чуваше себе си, собствените си мисли и думи. Все едно стоматологична бормашина се вряза в нерва на зъба му. Защото Хари също представляваше копие.

Проклятие! Забеляза бяла тойота "Корола" на паркинга. Да, винаги избираха бели автомобили: за да не се набиват на очи. Същата тойота стоеше и пред "Скрьодер". Тогава Хари видя лицето зад волана. Беше го видял преди по-малко от денонощие. Същите онези присвити, накриво разположени очи. Изхвърли цигарата си и се втурна в болницата. Тръгвайки по коридора, където се намираше стаята на баща му, все пак намали темпото. Сви към открита чакалня и се престори, че разглежда купчината списания върху масата, докато с периферното си зрение проверяваше хората наоколо. Подозрителният тип се бе скрил зад брой на "Либерал". Хари си избра някакво списание със снимка на Лене Галтунг и годеника ѝ и излезе.

Улав Хуле лежеше със затворени очи. Хари долепи ухо до устните му. Старецът дишаше едва доловимо, но Хари все пак усети лека въздушна струя до бузата си.

Поседя известно време на стола до леглото. Гледаше баща си, а в съзнанието му се заредиха лошо монтирани кадри от детството му, чиято единствена обща черта беше, че Хари все пак си ги спомня.

После премести стола до вратата и я остави открехната. Чак след половин час видя мъжа да излиза от чакалнята и да тръгва надолу по коридора. Нисък и набит, имаше необичайно криви крака, сякаш носеше плажна топка между коленете си. Повдигна си колана и влезе в мъжката тоалетна. Все едно на кръста му висеше нещо тежко. Хари стана и го последва.

Пред тоалетната спря и си пое дъх. Отдавна не бе изпадал в такава ситуация. Бутна вратата и се промъкна вътре.

Тоалетната, впрочем както и цялата Държавна болница, беше чиста, нова и просторна. По протежение на едната дълга стена се намираха шест кабинки — всички свободни, както личеше по зелените линии над ключалките. По по-късата стена и по другата дълга бяха наредени четири писоара. Мъжът бе застанал пред един от тях, с гръб към Хари. Над мъжа висеше хоризонтално разположена водопроводна тръба. Достатъчно здрава — прецени Хари и извади револвера и белезниците. Според неписано правило, валидно по целия свят, посетителите в мъжките тоалетни избягват зрителен контакт. Дори неволен поглед се третира като основателна причина за убийство. Затова мъжът не се обърна да погледне Хари. Продължи да стои с гръб към него дори когато Хари внимателно заключи входната врата на тоалетната, приближи се към него със спокойни крачки, опря дулото на револвера о дебелата гънка между тила и главата му и прошепна думата, която — според негов колега — всеки полицай трябва да произнесе поне веднъж в живота си:

— Freeze! [22] Freeze! (англ.) — Не мърдай! — Бел. прев.

И мъжът го послуша. Хари видя как гладко избръснатата кожа на тила му настръхна, когато мъжът се вцепени.

— Hands up ! [23] Hands up! (англ.) — Горе ръцете! — Бел. прев.

Мъжът вдигна късите си мускулести ръце над главата. Хари се наведе напред и в същия миг осъзна грешката си. Мъжът действаше с удивителна бързина. На тренировките по ръкопашен бой ги учеха, че е важно да можеш и да поемаш юмруци, не само да ги раздаваш. Майсторлъкът в случая е да знаеш как да отпуснеш мускулатурата си, да осъзнаеш, че няма как да избегнеш удара, но можеш да сведеш щетите до минимум. Затова когато мъжът се извърна отривисто и грациозно като танцьорка с вдигнато коляно, Хари мигновено се опита да се подчини на движението му: отмести се в посоката на удара. Стъпалото на противника му го удари над хълбока. Хари изгуби равновесие, падна и изпълзя по гръб върху гладките плочки, докато излезе извън обсега на мъжа. После остана легнал, въздъхна и се вгледа в тавана, докато вадеше кутията с цигари. Лапна една.