Ю Несбьо - Леопардът

В двустайния му апартамент всичко си стоеше непобутнато. И все пак откри нещо различно: сивкав слой, все едно някой току-що е излязъл и мразовитият му дъх още не се е разнесъл из въздуха. Влезе в спалнята, остави сака си и извади запечатания стек с цигари. Да, всичко в дома му си беше същото: сиво като кожата на двудневен труп. Отпусна се назад върху леглото и затвори очи. Приветства наум познатите звуци: на дъждовната вода, стичаща се от дупката на улука върху ламарината на перваза. Този звук не приличаше по нищо на бавното спокойно шушнене в Хонконг, а се чуваше като бясно трополене, сякаш капките съвсем скоро ще преминат в непрекъсната струя. Един вид напомняне, че времето тече, секундите отминават, краят на времевата линия наближава. Това му напомни за Ла Линеа — онова човече от италианската анимация, дето след четири минути обикновено пада и изчезва, защото линията на художника — неговия създател — се изгубва.

Хари знаеше, че в долапа под мивката за по-мръсни предмети го чака полупълна бутилка "Джим Бийм"; че може да започне оттам, откъдето е приключил в този апартамент. По дяволите, напи се още преди да се качи в таксито за летището — през онзи ден преди половин година. Нима е чудно, че не успя да се добере до Манила?

Имаше и друга възможност: да излее съдържанието на бутилката в мивката.

Хари простена. Пълни глупости — изобщо не се чудеше на кого му прилича! На Ракел, разбира се. Всички жени му приличаха на Ракел.

— Но аз се страхувам, Расмус — натърти Марит Улсен. — Ужасно съм изплашена!

— Знам — увери я съпругът ѝ с приглушения си приятен глас, неизменно съпътствал и успокоявал Марит в продължение на двайсет и пет години изборни кампании, изпити за шофьорска книжка, гневни изблици и някоя и друга паническа атака. — Съвсем естествено е да изпитваш страх — той я прегърна. — Работиш усилено, умът ти е зает със стотици мисли. Просто мозъкът ти няма повече енергия да изключи подобни притеснения.

— Подобни притеснения? — Марит се обърна и го погледна. Отдавна бе изгубила интерес към дивидито, което гледаха: филма "Наистина любов". — Подобни глупави притеснения — това ли искаше да кажеш?

— Не е важно какво съм искал да кажа аз, а… — пръстите на ръцете му се размърдаха нервно.

— … а какво мислиш ти — цитира го тя с ироничен тон. — За бога, Расмус, престани да следиш телевизионните изяви на доктор Фил.

Той се засмя с копринена мекота.

— Само казвам, че като депутат в Норвежкия парламент имаш право да поискаш персонална охрана, ако се чувстваш застрашена. Това ли искаш?

— Ммм — замърка тя, когато пръстите му започнаха да масажират гърба ѝ там, където той знаеше, че тя обича. — Какво имаш предвид с този въпрос?

— Замисли се. Според теб какво ще се случи?

Марит Улсен се отдаде на размисъл. Затвори очи и с наслада усети как с ръцете си мъжът ѝ влива спокойствие и хармония в душата и в тялото ѝ. Марит се запозна с Расмус, докато работеше в Бюрото по труда в Алта. Избраха я за официален представител на Бюрото и Сдружението на норвежките служители я изпрати на квалификация в Конферентния център в Сьормарка. Още първата вечер към Марит се приближи слаб мъж с живи сини очи под високи, извити вежди. Заговори я по начина, по който общуват фанатизираните християни от младежкия клуб в Алта.

С разликата, че Расмус говореше не за религия, а за политика. Работеше в Централата на Работническата партия, където съдействаше на депутатите при ежедневни бюрократични казуси, командировки, медийни изяви, а при нужда дори съставяше речите им. Расмус я почерпи с бира и я покани на танц. След четири евъргрийна с прогресираща баладичност и все по-тесен физически контакт той я попита иска ли да го последва. Не в стаята му, а в партията. След като се прибра в Алта, Марит започна да посещава местните партийни сбирки на Работническата партия, а вечер с Расмус си споделяха подробно какво са правили през деня и какво ги вълнува. Макар да не го бе изричала на глас, тя смяташе, че тогава се е чувствала най-щастлива във връзката им въпреки разделящите ги две хиляди километра. Един ден комисията по номинации се обади, включи Марит в списъка с кандидатурите и хоп! — избраха я за член на Общинската управа в Алта. Две години по-късно тя стана заместник-председател на местното звено на Работническата партия, а след година вече членуваше в управата на административната област. Поредното телефонно обаждане извести, че е номинирана за депутат в Стуртинга. В момента Марит разполагаше с малък кабинет там, със съветник, който да ѝ помага при писането на речи, и с отлична перспектива да се издигне в йерархията, стига всичко да върви по план. Затова Марит винаги се стараеше да действа внимателно и обмислено.