Ю Несбьо - Леопардът

— Иска ми се да можех да ти направя комплимент за външния вид — отбеляза тихо началникът.

— Уморих се от полета, шефе — обясни Хари, който по-скоро лежеше, отколкото седеше върху седалката.

— Какво се е случило с челюстта ти?

— Дълга и отегчителна история.

— Както и да е. Добре дошъл у дома. Приеми искреното ми съжаление, задето се прибираш по такъв повод.

— Мислех, че съм си подал оставката.

— Случвало се е неведнъж.

— Колко още трябва да подам?

Гюнар Хаген изгледа бившия си подчинен, отпусна вежди и понижи глас:

— Пак казвам: съжалявам, задето се прибираш по неприятен повод. Разбирам колко тежко преживя последния случай. Двамата с любимата ти жена станахте жертва на психопат и… е нормално да искате да промените живота си. Но ти си детектив, Хари, това ти е работата.

Хари подсмъркна, все едно още със стъпването на норвежка земя си бе навлякъл настинка.

— Две убийства, Хари. Дори не знаем в подробности как са извършени, но се забелязва един и същ почерк. А опитът, за който последния път платихме твърде скъпо, изостри бдителността ни.

Главният полицейски инспектор спря дотук.

— Не се страхувай да изречеш думата на глас, шефе.

— Още не съм напълно сигурен.

Хари се загледа в хълмистата местност, в покафенелите поля, където още не бе паднал сняг.

— И преди се е случвало да подозираме, че вилнее сериен убиец, но всъщност тези престъпници са рядка порода.

— Знам — кимна Хаген. — Досега в професионалната си кариера съм се сблъсквал с един-единствен: Снежния човек. Но този път почти не се колебаем. Жертвите не са свързани помежду си, а в кръвта им открихме еднакво упойващо вещество.

— Значи, има нещо съмнително. Е, успех.

— Хари…

— Възложи случая на някой способен полицай, шефе.

— Ти си способен полицай.

— Вече се разпадам.

— Ще те сглобим — увери го Хаген, след като си пое дълбоко дъх.

— Beyond repair [20] Beyond repair (англ.) — Щетите са непоправими. — Бел. прев. — възрази Хари.

— Единствен ти в страната притежаваш необходимите знания и опит, за да разследваш серийни престъпления.

— Ами извикайте някой американец.

— Много добре знаеш, че не става така.

— В такъв случай съжалявам.

— Така ли? Вече две млади жени изгубиха живота си, Хари.

Бившият старши инспектор махна с ръка, когато Хаген отвори чантата си и извади кафява папка.

— Говоря сериозно, шефе. Благодаря, задето откупихте паспорта ми, но приключих със снимки на мъртъвци и страховити доклади.

Хаген погледна Хари малко засегнат, ала остави папката върху коленете му.

— Хвърли ѝ един поглед, само за това те моля. И не споменавай пред никого, че работим по този случай.

— Защо?

— Сложно е за обяснение. Просто си трай, разбра ли?

Отпред разговорът замря. Хари се загледа в тила на Кая. Понеже волвото на Бьорн Холм бе произведено години преди да се появи понятието "камшичен удар", седалките нямаха облегалки за тила и това позволи на Хари да види тънката шия под вдигнатата ѝ коса и белия мъх по кожата ѝ. Замисли се колко бързо се променят нещата, как всичко може да пропадне за секунди. Сякаш животът представлява именно това: процес на развала, на съсипване на нещо, което в началото е било идеално. Оставаше единствено въпросът дали това нещо ще се разпадне изведнъж, или постепенно. Мисълта го натъжи, но той не и прогони, докато не навлязоха в тунела "Ибсен" — сива, невзрачна брънка от транспортния механизъм в града, която преспокойно би могла да се намира където и да е по света. И все пак точно в този тунел го споходи буйна, безусловна радост, задето се намира тук. В Осло. У дома. Усещането го завладя така силно, че за няколко секунди Хари съвсем забрави защо всъщност се прибра.

Оставиха го на улица "Софие" и си тръгнаха. Той се загледа след волвото. По фасадата на сградата, където живееше, бяха "цъфнали" още графити, но синята мазилка под тях си беше същата.

Заяви недвусмислено, че няма да поеме случая, защото се е върнал в Норвегия само заради болния си баща. Премълча обаче колко му се щеше да не бе узнавал за състоянието му. Защото Хари се прибра не от любов към болния си родител, а от срам.

Вдигна очи към двата тъмни прозореца на третия етаж, където се намираше неговият апартамент.

Отключи портата и влезе в задния двор. Контейнерът си стоеше на обичайното място. Хари вдигна капака. Обеща на Хаген да прегледа папката с копия от документацията по случая най-вече за да пожали авторитета на шефа си: паспортът на Хари все пак погълна сериозна сума от бюджета на Отдела. Сега Хари пусна папката в контейнера при скъсани найлонови чували, преливащи от използвано кафе, памперси, изгнили плодове и обелки от картофи. Вдиша миризмата и установи, че навсякъде боклукът мирише изненадващо еднакво.