Ю Несбьо - Леопардът

— Я ми кажи, Бьорн, якето ти пропуска ли вода? — попита Хаген, докато крачеха бързо към входа.

— Да.

Докато чакаха във волвото, Кая Сулнес телефонира да им съобщи, че самолетът от Лондон кацнал десет минути преди разписанието и тя изгубила Хари Хуле от поглед.

Гюнар Хаген влезе през въртящата се врата и се огледа. Видя Кая, седнала върху куфара си до гишето за таксита, кимна ѝ и се втурна към залата за пристигащи. Двамата с Холм използваха случая, когато някакъв пътник отвори вратата, и се шмугнаха вътре. Охранител понечи да ги спре, ала Хаген извади служебната си карта и процеди "полиция". Охранителят кимна, готов едва ли не да се поклони.

Началникът сви вдясно и мина покрай митничарите и кучетата им, наредени пред лъскави метални гишета, които му напомняха на чекмеджетата с трупове в моргата. После влезе в кабината за обиск и се закова на място толкова рязко, че Холм за малко да се блъсне в гърба му.

— Здрасти, шефе — поздрави познат глас през стиснати зъби. — Съжалявам, че не мога да се изправя.

Бьорн Холм надникна над рамото на шефа си. Гледката щеше да го преследва до края на живота му. Наведен над облегалката на стол, стоеше мъжът, превърнал се в жива легенда не само в Столичното полицейско управление, а и в цяла Норвегия. В страната не остана полицай, който да не знае поне една невероятна история с негово участие — за добро или лошо. Самият Холм бе работил в тясно сътрудничество с него, но не и в такава близост, каквато се откри пред очите му, докато ръката на митничаря, в латексова ръкавица, се губеше между бледите бузи на задника на легендата.

— Оттук поемам аз — побърза да го спре Хаген и размаха служебната си карта пред лицето на митничаря. — Пусни го.

Служителят се втренчи в главния полицейски инспектор. Прекрати заниманието си с голяма неохота, принуден от по-възрастен свой колега с жълти нашивки на раменете, който му кимна със затворени очи. Митничарят завъртя за последно ръката си и я извади. Жертвата простена тихо.

— Обуй си панталоните, Хари — подкани го Хаген и се обърна.

Хари го послуша и се обърна към митничаря:

— И на теб ли ти беше толкова приятно, колкото на мен?

При появата на тримата ѝ колеги Кая Сулнес стана от куфара. Бьорн Холм отиде да докара колата, а Гюнар Хаген — да купи нещо за пиене от близкия павилион.

— Често ли те проверяват? — поинтересува се Кая.

— Всеки път.

— Мен никога не са ме спирали за митническа проверка.

— Знам.

— Откъде?

— Защото митничарите имат страшно набито око. У теб не могат да открият нищо подозрително, докато аз отговарям поне на половината критерии за криминален тип.

— Да не би да смяташ митничарите за предубедени?

— Някога пренасяла ли си забранени стоки?

— Не — засмя се Кая. — Но ако наистина са толкова добри, щяха да забележат, че си полицай и да те пуснат да минеш.

— Сигурно и това са забелязали.

— Стига де. Само по филмите има чак толкова прозорливи митничари.

— Дали? — Хари затърси опипом цигарите си. — Погледни гишето за таксита. Виждаш ли мъж с присвити, малко несиметрично разположени очи?

Тя кимна.

— Откакто дойдох в тази зала, вече за втори път си подръпва колана. Все едно на него виси нещо тежко, например чифт белезници или полицейска палка. Това движение се автоматизира, ако си работил в патрулка или в ареста няколко години.

— И аз съм работила в патрулка, но никога…

— Този мъж в момента работи за Отдела за борба с наркотиците и се оглежда за хора, по чиито лица се изписва прекалено силно облекчение след проверката, или които бързат да отидат до тоалетната, защото не издържат повече с дрога в ректума. Следи и за хора, които си разменят куфари, защото често контрабандистите молят някой отзивчив спътник да пренесе чанта през митническата проверка и нищо неподозиращият наивник всъщност прекарва цялата пратка с наркотици.

Кая наклони глава, а по устните ѝ се изписа усмивка.

— Или просто панталоните на заподозрения по принцип му стоят леко паднали, а той е обикновен гражданин, който чака майка си, и ти грешиш.

— Възможно е — съгласи се Хари, погледна си часовника, а после и часовника на стената. — Грешки стават непрекъснато. Наистина ли вече стана обяд?

Волвото пое по магистралата, а уличните лампи светнаха. На предните седалки Холм и Кая Сулнес подеха оживен разговор под дискретното хлипане на Таунс ван Зант от касетофона. На задната седалка Гюнар Хаген прокара длан по гладката чанта в скута си, изработена от свинска кожа.