Ю Несбьо - Леопардът

— Но ти не се възползва, така ли?

— Понякога схващам малко бавно.

— А после?

— После дойдох тук — разпери ръце той. — В "Чунгкинг".

— А какви планове имаш за бъдещето?

Той сви рамене и изгаси цигарата. Кая неволно се сети за снимката на Сид Вишъс от "Секс пистълс" върху обложката на албума им и за песента, в която се пееше "No fu-ture, no fu-ture [16] No future (англ.) — няма бъдеще. — Бел. прев. ".

— Е, научи каквото ти трябваше, Кая Сулнес.

— Каквото ми трябваше ли? — намръщи се тя. — Не те разбирам.

— Нима? — Хари се изправи. — Ти да не си помисли, че се разбъбрих за пристрастеността си към опиума и за дълговете си, защото се чувствам самотен и се радвам да видя сънародница?

Кая мълчеше.

— Разказах ти всичко това, за да разбереш, че нямате нужда от отрепка като мен, и да се върнеш в Осло без чувство за неудовлетвореност от свършеното. Така няма повече да се сблъскваш със съмнителни типове по стълбищата, а аз ще спя, без да се притеснявам, че ще доведеш кредиторите право в дома ми.

Тя го погледна. Хари излъчваше строгост, почти аскетизъм, но в очите му гореше закачливото пламъче, което сякаш казваше "не приемай нещата толкова на сериозно". Или по-точно: "все ми е тая".

— Почакай — Кая отвори чантата си и извади малка червена книжка.

Подаде му я, наблюдавайки реакцията му. Той я разгърна и по лицето му се изписа изненада.

— Мамка му, ама това е оригиналният ми паспорт! — Да.

— Не мога да повярвам, че отделът е намерил толкова пари.

— Курсът на дълга ти е паднал — излъга тя. — Направиха ми отстъпка.

— Дано не си се охарчила, защото нямам никакво намерение да се връщам в Осло.

Кая го изгледа продължително. Изтръпна, защото не ѝ остана друг изход, освен да се възползва от последния си коз — онзи, който Гюнар Хаген я предупреди да изиграе само в краен случай — ако Хари прояви нечуван инат.

— Има още нещо — Кая се приготви за последната си атака.

Едната вежда на Хари се вдигна високо — навярно усети нещо тревожно в тона ѝ.

— Става дума за баща ти, Хари. — Кая си даде сметка, че по навик вмъкна малкото му име, както правеше обикновено, преди да поднесе подобни вести. В този случай обаче го направи искрено, а не само заради търсения ефект.

— За баща ми ли? — понита той, все едно изненадан, че има баща.

— Да. Свързахме се с него, за да го попитаме дали знае къде се намираш. Болен е.

Кая заби поглед в масата. Хари задиша по-тежко.

— Сериозно ли е? — попита той. Дрезгавината в гласа му се завърна.

— Да. Съжалявам, че го научаваш точно от мен.

Кая не смееше да вдигне очи. Чувстваше се силно смутена и затова чакаше. От телевизора зад тезгяха на Ли Юан се носеше разговор на кантонски. Кая едва преглътна. Нуждаеше се от сън.

— Кога излита самолетът?

— В осем. Ще те взема оттук след три часа.

— Сам ще стигна до летището — възрази Хари. — Първо трябва да уредя някои неща.

Той протегна ръка към нея. Кая го изгледа въпросително.

— Паспортът ще ми е нужен — поясни той. — А ти хапни нещо, че ще умреш от глад.

Тя се поколеба, но все пак му подаде паспорта и билета.

— Разчитам на думата ти — напомни Кая.

Хари я изгледа равнодушно.

И изчезна.

Часовникът над изход С4 на летище "Чек Лап Кок" показваше осем без четвърт. Кая изгуби надежда. Няма да дойде, разбира се. По силата на вроден рефлекс ранените животни и хора се скриват. А Хари Хуле бе повече от ранен. Докладите за Снежния човек описваха в подробности убийствата на жените, но Гюнар Хаген ѝ разказа допълнително неща, които не фигурираха в официалната документация: как психопатът посегнал на бившата приятелка на Хари, Ракел, и на сина ѝ Олег. Двамата напуснали страната веднага след приключването на случая. А Хари подал оставка и също заминал. Даваше си сметка, че е отнесъл много по-тежки травми, отколкото тя може да си представи.

Кая предаде бордната си карта на летищния персонал и се запъти към изхода за самолета. Вече започна да обмисля как да формулира рапорта за неуспешното си пътуване, но неочаквано го видя да тича към терминала под косите слънчеви лъчи, преметнал сак на рамо, с плик от безмитния магазин в другата ръка и димяща цигара в устата.

Хари спря до гишето за проверка преди допускането на пътниците на борда, ала вместо да даде на служителя бордната си карта, остави сака на земята и погледна умолително към Кая. Тя се върна.

— Проблем ли има?

— Извинявай, но не мога да се кача на самолета.

— Защо?

Хари посочи плика от безмитния магазин.