Ю Несбьо - Леопардът

Хари си погледна часовника. Рефлексът на детектива.

Мъртвецът е намерен в седемнайсет и петдесет и четири. Мракът вече се спускаше над сипея.

— Тегли! — извика Хари.

Не се случи нищо.

— Белман?

Никакъв отговор.

Вятърът завъртя Хари около въжето. Черни камъни. Двайсет метра. И изведнъж, без всякакво предупреждение, сърцето му се разблъска лудешки и той се вкопчи във въжето с две ръце, сякаш да се увери, че не е прерязано. Кая. Белман сигурно е разбрал.

Хари си пое дълбоко въздух три пъти и се провикна:

— Стъмва се, вятърът се усили и топките ми замръзват, Белман. Време е да се прибираме на топло.

Никой не му отговори. Хари затвори очи. Страх ли почувства? Нима се боеше, че неговият колега с наглед трезв разсъдък ще го убие под въздействието на внезапно хрумване и поради създалата се удобна възможност? И още как! Защото съзря умисъл в действията на Белман. Неслучайно главният инспектор на КРИПОС изчака Хари и настоя двамата да тръгнат по дирите на шейната. Дали наистина…? Хари си пое дъх. Белман с лекота би инсценирал инцидент. Ще се спусне в пропастта, ще развърже въжето и седалката и ще каже, че Хари е паднал вътре, защото вихрушката им е попречила да виждат къде стъпват.

Гърлото му пресъхна. Не, не може да бъде. Нима само преди дванайсет часа се измъкна от лавина, за да се разбие върху сипей? Да загине от ръката на полицай? Не, не може да бъде, не е…

Хари престана да усеща силното сцепление със седалката. Политна надолу. Въжето се спускаше без никакво съпротивление.

— Злите езици твърдят, че Белман е пребил свой колега — каза Рогер Йендем. — Само защото онзи си позволил да покани жена му няколко пъти на танц по време на коледното тържество на полицията. Пострадалият искал да подаде жалба срещу Белман за счупена челюст и черепна фрактура, но не разполагал с доказателства, защото нападателят му носел балаклава. Но всички се досещали кой е бил. Неприятностите го затрупвали все повече и той си намерил работа в Европол, за да се махне.

— Ти вярваш ли на тази слухове, Йендем?

Рогер сви рамене:

— По всичко личи, че Белман проявява… търпимост към прояви на насилие. Във връзка с лавината, затрупала "Ховасхюта", проверихме миналото на Юси Колка. По време на разпит е пребил изнасилвач. А Трюлс Бернтсен, дясната ръка на Белман, също не е света вода ненапита.

— Добре. Искам ти да отразяваш дуела между КРИПОС и Отдела за борба с насилието, възникнал заради спора кой да оглавява всички разследвания на убийства. Като начало пусни някой и друг провокативен намек за психопатския стил на ръководство на Белман. Това е. Да видим как ще реагира министърът на правосъдието.

Без да завърши разговора с дума или жест, Бент Нурбьо сложи лъснатите си прозорци към света, разгъна вестника и започна да чете.

Хари нямаше време да мисли. Не видя как животът му се изнизва на лента пред очите му, нито лицата на любимите си хора, на които е искал да каже колко много ги обича. Пред очите му не се появи прословутата притегателна светлина. Навярно защото няма време за това, докато падаш надолу. След пет метра въжето се опъна — Хари почувства дърпане в слабините и кръста, но еластичната материя го омекоти.

После усети как Белман започна да го изтегля нагоре. Вятърът навяваше сняг в лицето му.

— Какво стана, по дяволите? — попита Хари, когато петнайсет минути по-късно застана на ръба на пропастта, олюлявайки се под напора на бурята, и освободи въжето от седалката.

— Ти да не се изплаши? — усмихна се Белман.

Вместо да остави въжето, Хари го намота около дясната си ръка, но не прекалено стегнато, за да има свободата да стисне пръсти в юмрук. Светкавично кроше в долната челюст. Благодарение на въжето ще може да използва ръката си на следващия ден, а не като предния път, когато удари Бьорн Холм с гола ръка и два дни не можеше да си служи с нея.

Хари пристъпи към Белман и видя изненадата в очите па главния инспектор, когато съзря въжето около ръката му. Белман отстъпи, залитна и падна назад в снега.

— Недей, Хари! Аз… наложи се да направя възел в края на въжето, за да не се изплъзне през макарата…

Хари пристъпи към него. Белман, свил се в снега, вдигна отбранително ръка пред лицето си:

— Хари! Изви се… вятър и се подхлъзнах…

Спря и изгледа учудено треперещия Белман. Мина покрай него и нагази в снега.

Режещият вятър се просмукваше през връхните дрехи, през бельото, през кожата, месото, мускулите и се вгризваше в костите с ледените си зъби. Взе щека, закрепена за шейната, и се огледа за парче плат, което да върже на върха ѝ. Не откри нищо подходящо, а студът не предразполагаше да жертва част от своя дреха. Затова просто заби щеката, за да отбележи мястото. Един Господ знае колко време ще им отнеме пак да го намерят. Качи се на шейната и натисна копчето на електрическия стартер. Напипа ключа за светлините и ги пусна. Още щом видя как снегът навява хоризонтално в конусовидните лъчи на фаровете и образува непроницаема бяла стена, Хари осъзна, че никога няма да се измъкнат от планинския лабиринт.