Ю Несбьо - Леопардът

— Усещаш ли? — попита.

— Какво?

— Миризмата.

Хари приклекна до печката. До вратичката ѝ, върху релефно изображение на елен, изработено от чугун, се бяха полепили три овъглени парчета.

— Намери ли храна? — поинтересува се Белман.

— Зависи кое смяташ за храна — замислено промърмори Хари.

— Видях хамбар в другия край на двора. Може…

— Вместо да разсъждаваш, отиди и провери.

Белман кимна, стана и излезе.

Хари се приближи до писалището да потърси удобен предмет, с който да изстърже залепналите парчета. Дръпна най-горното чекмедже. Оказа се празно. Както и всички останали. Само в най-долното откри лист хартия. Не, не лист, а снимка, обърната с лицето надолу. Хари се изненада: какво по-странно от семейна снимка в туристическа хижа! Фотографията беше направена през лятото, пред малка къща с двор. Мъж и жена, седнали на стълбите, заедно с момченце. Жената в синя рокля, със забрадка, без грим и с изморена усмивка. Мъжът със строго стиснати устни и непроницаемо изражение — типичен стеснителен норвежец, създаващ впечатлението, че крие нещо. Вниманието на Хари обаче привлече детето. Приличаше на майка си, имаше нейната широка, открита усмивка, мек поглед и нежни черти. Ала приличаше и на друг по едрите бели зъби…

Хари се приближи до печката. Изведнъж пак го втресе. Острата миризма на опърлено месо… Затвори очи и се помъчи да диша дълбоко и равномерно през носа, но въпреки това му прилоша.

Белман се появи в стаята с широка усмивка:

— Дано обичаш еленско месо.

Хари се сепна. Кое го бе събудило? Звук или липсата на звук? Защото в стаята цареше пълна тишина. Вятърът навън бе замлъкнал. Отметна вълненото одеяло и стана от дивана. Приближи се до прозореца и надникна навън. Някой бе преобразил пейзажа с магическа пръчка. Вълшебната лунна светлина придаваше на суровата, допреди шест часа безжалостна природа, майчинска нежност и красота. Забеляза следи по снега. Сега си спомни: наистина чу нещо. Би могло да е птица или животно. Ослуша се. Иззад вратата на спалнята се чуваше хъркане. Значи, Белман не беше ставал скоро. Погледът му проследи дирите. Водеха от къщата към хамбара. Или обратно: от хамбара към къщата? А навярно следи имаше и в двете посоки. Хари се запита възможно ли е снегът да не е засипал следите от Белман отпреди шест часа. Всъщност кога спря да вали?

Обу си ботушите, излезе и огледа снега пред външната тоалетна. Натам не водеха следи. Обърна гръб към хамбара и се облекчи срещу стената на хижата. Защо мъжете винаги пикаят срещу нещо? Остатъци от животинския инстинкт да маркираш територия? Или… Всъщност — даде си постепенно сметка Хари, — действието му бе продиктувано не толкова от потребността да се облекчи до нещо, а да обърне гръб на хамбара, защото имаше чувството, че някой го наблюдава оттам. Закопча си ципа и се обърна към бараката с островръх покрив. Тръгна към нея. Подминавайки заснежената шейна, взе лопатата. Възнамеряваше да влезе направо, но вместо това спря пред каменните стълби към ниската врата. Ослуша се. Не чу нищо. Какви, по дяволите, ги вършеше? Та там нямаше никого. Качи се по стълбите и мозъчният му център изпрати сигнал към ръката му да хване дръжката на вратата, ала ръката отказа да се подчини. Какво се случваше с него? Сърцето му заблъска до болка в гърдите и ей сега щеше да изскочи. Обля го пот. Тялото му отказваше да слуша. Чувстваше се точно както описваха това състояние по книгите: паническа атака. На помощ му се притече гневът. Ритна вратата с всичка сила и хлътна в мрака. Лъхна го остра миризма на мас, опушено месо и засъхнала кръв. Оскъдната лунна светлина, процеждаща се през отвора, проблесна в чифт очи. Хари замахна с лопатата и улучи нещо. Чу се звук от удар по мъртва плът. Вратата зад гърба му се отвори по-широко и светлината нахлу в хамбара. Хари се вгледа в увисналия пред него мъртъв елен. Помещението се оказа пълно с убити животни.

Той пусна лопатата и се свлече на колене. И изведнъж всичко го връхлетя едновременно: пропуканата стена, снегът, който го ядеше жив, паниката, че ще се задуши, ужасът, докато падаше към черните камъни. Чувстваше се толкова самотен. Защото те си отиваха. Баща му минаваше транзит, включен към апарат за командно дишане; Ракел и Олег — два силуета в контражур на летището — също минаваха транзит. Хари искаше да се върне в прокапалата стая, между солидните влажни стени. Да усети миризмата на пот, пропита в дюшека, и да вдиша сладкия дим, който го праща към тях. Транзит. Хари наведе глава. Горещи сълзи рукнаха по лицето му.