Ю Несбьо - Леопардът

Разпечатах снимка на Юси Колка от електронното издание на "Дагбладе" и я закачих на стената до другите.

По новините не споменаха нито дума за Хари Хуле и полицаите в хижата. Нито за Иска Пелър. Дали са блъфирали? Опитват се. А сега загина полицай. Ще подновят опитите с удвоени сили. Трябва да го направят. Чуваш ли, Хуле? Не? Трябва да го направиш. Толкова близо съм, че мога да го прошепна в ухото ти.

Според доктор Абел в състоянието на Улав Хуле не се наблюдавала промяна.

Седнал до леглото на баща си, Хари виждаше нагледно липсата на промяна в кривата, изписваща се върху екрана на ЕКГ апарата, от който се разнасяше и отмерено писукане. Сигюр Алтман влезе, поздрави Хари и записа показателите в медицински картон.

— Всъщност дойдох да видя моя позната на име Кая Сулнес — призна Хари и стана. — Но нямам представа в кое отделение е приета. Дали можеш…

— Колежката ти, докарана снощи с хеликоптер от спасителната служба ли? Заради дългия престой под снега ще остане в интензивното отделение, докато излязат резултатите от изследванията ѝ. Като казаха, че карат жена от "Ховасхюта", я взех за свидетелката от Сидни, за която съобщиха по радиото.

— Не вярвай на всяко съобщение по радиото, Алтман. Докато Кая лежеше погребана под снега, австралийката си стоеше в "Бристъл" на топло, а за безопасността ѝ се грижи охрана и ѝ е осигурен пълен румсървис.

— Чакай малко — Алтман присви очи. — И ти ли си бил под лавината?

— И кое те наведе на тази мисъл?

— Току-що направи крачка встрани. Вие ли ти се свят?

Хари сви рамене.

— Чувстваш ли съзнанието си замъглено?

— Непрекъснато.

— Поел си твърде много въглероден диоксид — усмихна се Алтман. — Организмът има способността да се изчиства бързо от него, когато получи достатъчно кислород, но трябва да ти вземем проба и да установим налягането на въглеродния диоксид в кръвта ти.

— Не, благодаря — отклони предложението Хари. — Как е баща ми?

— Какво казва лекарят?

— Няма промяна. Но аз питам теб.

— Не съм лекар, Хари.

— Точно затова не си длъжен да ми отговаряш като лекар. Дай ми прогноза.

— Не мога…

— Ще си остане между нас.

Сигюр Алтман погледна Хари. Понечи да каже нещо, но се отказа и прехапа долната си устна.

— Дни — прошепна все пак.

— Не седмици?

Алтман мълчеше.

— Благодаря ти, Сигюр — кимна Хари и тръгна към вратата.

Бледото лице на Кая лежеше красиво върху калъфката на болничната възглавница. "Като цвете в хербарий" — помисли си Хари. В шепата си усещаше нейната студена малка ръка. Погледът му падна върху вестник "Афтенпостен", оставен на нощното шкафче. Водещото заглавие бе посветено на трагичната злополука в "Ховасхюта", а в самата статия цитираха Микаел Белман, който описваше като "огромна загуба" смъртта на полицай Колка, отседнал в хижата, за да охранява Иска Пелър, но съобщаваше, че за щастие свидетелката оцеляла и се намирала в безопасност.

— Значи, лавината е била предизвикана от динамит? — попита Кая.

— Без съмнение.

— С Микаел работихте ли нормално заедно?

— Да.

Хари се извърна, за да не я опръска с кашлицата си.

— Чух, че сте намерили моторна шейна, паднала в пропаст. А вероятно и труп, затиснат под нея.

— Да. Белман остана в Юстаусе, за да се върне на мястото с помощта на ленсманската служба.

— С Кронгли?

— Не, никой не знае къде се е дянал. Заместникът му обаче ми се стори надежден мъж. Казва се Рой Стиле. Няма да им е лесно. С Белман изгубихме ориентация и той едва ли ще може да опише мястото, а и снегът вероятно вече е затрупал следите ни и е образувал нови навявания… — Хари поклати глава.

— Някаква идея чий е трупът?

— Ще съм много изненадан, ако не се окаже Тони Лайке.

— Нима? — Кая обърна глава към него.

— Още не съм казал на никого, но видях пръстите на мъртвеца под шейната.

— И?

— Изкривени са. Тони Лайке страдаше от ревматоиден артрит.

— Според теб той ли е предизвикал лавината? А после се е хвърлил в пропастта?

— Не мисля — поклати глава Хари. — По време на разговора ни Тони спомена, че познава района като петте си пръста и го нарече "моя район". Времето е било ясно, в шейната се е движила с ниска скорост, защото се е отклонила на три метра от отвесната линия на падане. Ръката му беше обгоряла, но не от динамит, а по шейната не забелязах следи от огън.