Ю Несбьо - Леопардът

Като най-млад в Отдела по експертно-криминална даденост, на Ким Ерик Локер най-често му възлагаха задачи които имат малко допирни точки с криминалистиката. Например да отиде в Драмен. Бьорн Холм спомена, че господин Брюн е доста напорист хомосексуалист, но задълженията на Ким Ерик се изчерпват с доставката на дрехите.

Женският глас от джипиеса съобщи:

— You have arrived at your destination . [81] You have arrived at your destination, (англ.) — Пристигнахте на дестинацията си. — Бел. прев.

Локер се намираше пред стара жилищна сграда. Паркира, влезе през отключената входна врата и се качи ни третия етаж. "ГАЙР БРЮН/АДЕЛЕ ВЕТЛЕСЕН" — пишеше на листче, залепено с тиксо.

Ким Ерик позвъни два пъти. Най-сетне отвътре се чуха стъпки. Вратата се отвори. Показа се мъж с кърпа, увити около кръста му. Изглеждаше блед, а по темето му лъщяха капки пот.

— Гайр Брюн? Д… дано не ви притеснявам — Ким Ерик Локер протегна ръка с найлонов плик.

— Няма проблем, правя секс — обясни мъжът с превзет глас, който Бьорн Холм така добре бе изимитирал. — Какво е това?

— Дрехите, които взехме от вас. За жалост се налага да задържим още малко панталона.

— Така ли?

Ким Ерик чу как във вътрешността на апартамента се отвори някаква врата.

— Каква става, скъпи? — попита женствен глас.

— Един човек дойде да ми върне нещо.

Зад Гайр Брюн се появи младо момиче. Дори не си бе направила труда да се загърне в хавлия. За Ким Ерик не остана никакво съмнение, че малкото същество сто процента е от женски пол.

— Здравейте! — изчурулика тя над рамото на Брюн. — Ако няма друго, моля да ми го върнете.

Тя вдигна изящното си малко стъпало и ритна вратата. След като се затръшна, стъклената врата дълго продължи да се тресе и да дрънчи.

Хари спря шейната и се вторачи във веявицата.

Мярна му се нещо.

Белман се държеше за кръста му; бе притиснал глава о гърба му, за да се предпази от бурния вятър.

Хари чакаше. Продължаваше да се взира.

Ето я.

Хижа. От дърво. С прилежащ хамбар.

После хижата изчезна, снегът я изличи, все едно никога не е била там. Но Хари вече знаеше посоката.

Защо просто не даде газ и не се махнат оттам? Защо не бързаше да се спаси? Защо се колебаеше? Сам не можеше да си отговори. За няколкото секунди, през които зърна хижата, Хари усети нещо. Притъмнелите прозорци ѝ придаваха вид едновременно на изоставена и на обитавана от хора. Злокобният ѝ силует го подтикна да подаде съвсем предпазливо газ, за да не заглуши вятъра.

Хари хвърли още една цепеница в желязната печка.

Седнал до масата, Белман тракаше със зъби. Пигментните петна по лицето му придобиха синкав оттенък Първо опитаха да блъскат по вратата и да надвикат свистящия вятър, но после строшиха прозореца към спалнята. Леглото вътре не беше оправено и се носеше миризми на сън. Сякаш някой току-що бе излязъл оттук. Едва се сдържа да не провери дали леглото не е топло. Бяха премръзнали и не можеха да преценят кое е студено и кое — топло, но въпреки това Хари разрови черната пепел в печката, за да разбере дали има жар. Нямаше.

Белман се премести по-близо.

— Долу видя ли друго освен шейната?

Откакто хукна след Хари с викове да не го изоставя и снега и се метна в движение на седалката зад него, Белман не бе отронил дума.

— Ръка — отвърна Хари.

— Чия?

— Откъде да знам?

Хари стана и отиде в банята да огледа тоалетните принадлежности. А те не бяха много: сапун и бръснарско ножче. Липсваше четка за зъби. Един-единствен човек, мъж. Или не си мие зъбите, или е заминал нанякъде. Подът беше влажен, дори по первазите имаше следи от вода, сякаш някой съвсем скоро го е мил. Нещо привлече вниманието му. Приклекна. Скрито наполовина от перваза, се мъдреше кафяво-черно камъче. Взе го и го огледа. Не приличаше на лава. Прибра го в джоба си.

В кухненските чекмеджета откри кафе и хляб. Опипа хляба: сравнително пресен. В хладилника намери буркан със сладко, масло и две бири. От глад му се струваше, че долавя миризмата на печено месо. Прерови всички долапи. Нищо. Нима обитателят на тази къща се храни само с хляб и сладко? Върху купчина чинии — същите като в "Ховасхюта" — намери пакет бисквити. И обзавеждането беше същото. Дали и тази хижа е туристическа? Хари се сепна. Не, не си въобразяваше. Наистина долавяше миризма на печено — не, на изгоряло месо.

Върна се в трапезарията.