Ю Несбьо - Леопардът

Хари сви рамене. Кая. Белман откъде знаеше, че Хари е научил за връзката им? А дали бе разбрал за Кая и Хари?

— И без това нямах какво друго да правя, затрупан под снега — отвърна Хари.

— Напротив. Видях трупа на Юси, преди да го отнесат.

Хари мълчеше и се взираше с присвити очи в снежните парцали, които вече падаха по-нагъсто.

— По врата и по дланите му забелязах следи от лек удар с остър предмет, най-вероятно щека. Намерил си първо него, нали?

— Не е изключено.

— Защото от раната на врата му бе потекла кръв. Бил е жив, когато си го улучил с щеката, Хари. Впрочем забил си я доста силно. Можел си да спасиш Юси, ако го беше изровил навреме, но си предпочел да помогнеш на Кая, нали?

— Колка май се оказа прав — Хари изля остатъка от кафето си върху снега. — Понякога се налага да избереш страна.

В три часа следобед откриха следи от моторна шейна на завет, на километър от лавината между два грамадни зъбчати каменни блока.

— Паркирал е тук — Хари посочи следите от гъсенична верига. — Шейната е потънала в снега.

Прокара пръст по лявата бразда от коловоза, където се забелязваше тънка ивица, докато Белман замиташе настрани лекия сух сипест сняг върху следата.

— Да — съгласи се той. — А тук е обърнал и е продължил на северозапад.

— Наближаваме пропастите и снегът се усилва — Хари погледна нагоре и извади телефона си. — Ще се наложи да повикаме планински водач. Проклятие!

— Какво има?

— Обхватът ми се изгуби. Налага се да се върнем в хотела.

Хари погледна екрана на телефона си, където още стоеше съобщението от гласовата му поща или по-точно звука, оставен от анонимен глас. Последните три цифри му се струваха толкова познати. Откъде? Неочаквано му просветна. Детективската му памет проработи. Беше виждал този номер в папката с данните на "предишни заподозрени": изписан върху визитка с текст "Тони К. Лайке, предприемач". Хари бавно повдигна глава и погледна Белман.

— Лайке е жив.

— Какво?

— Или поне телефонът му. Опитал се е да се свърже с мен, докато сме били в "Ховасхюта".

Белман гледаше Хари, без да мига. Върху дългите му мигли се наслоиха снежинки. Петната по лицето му сякаш пламнаха.

— Има добра видимост, а, Хари? — прошепна той. — И не вали сняг.

— Да, отлична видимост. Дори не прехвърчат снежинки — съгласи се Хари и се метна върху шейната в движение.

Придвижваха се поетапно и спираха на всеки сто метра, за да видят дали карат по следите на шейната. После продължаваха, пак спираха, помагаха си с метлата, за да не изпуснат следите, и пак потегляха. Ивицата в лявата бразда от коловоза им показваше, че не са сбъркали следата. На места — в малки падини или по ветровити била, следите личаха ясно и двамата мъже напредваха бързо, но се стараеха да не прекаляват със скоростта, защото Хари вече на два пъти съзря навреме опасността да пропаднат в пропаст и им се размина на косъм. Наближаваше четири. Белман включваше фаровете, когато виелицата му пречеше да вижда. Хари следеше картата. Не знаеше къде точно се намират. Установи само, че все повече се отдалечават от Юстаусе. Съвсем скоро щеше да се смрачи. Една трета от Хари започна да се тревожи как ще се върнат, ала другите две трети изобщо нехаеха и следователно — понеже представляваха мнозинство — Хари също нехаеше.

В четири и половина изгубиха следата.

Снеговалежът се усили и вече не виждаха почти нищо.

— Това е пълна лудост — извика Хари, за да заглуши ръмженето на двигателя. — Защо не изчакаме до утре?

Белман се обърна и се усмихна в отговор.

В пет отново намериха следата.

Спряха и слязоха от шейната.

— Води натам — Белман се канеше да се качи обратно. — Идвай!

— Чакай малко.

— Защо? Побързай, вече се стъмва!

— Като извика, чу ли ехо?

— Ами като се замисля, май да. — Белман спря. — Отвесна скала?

— На картата не е отбелязано наоколо да има отвесни скали — възрази Хари и се обърна в посоката на следите. — Скален процеп! — изрева той.

И ехото му отговори. Със светкавична бързина.

— Шейната, оставила тези следи, май е претърпяла сериозна злополука — отбеляза Хари.

— Какво знам за Белман — повтори Рогер Йендем, за да спечели време. — Носи му се име на много съвестен полицай и голям професионалист. — Какво целеше с този въпрос Нурбьо? — Способностите му нямат граници. Никога не греши. Бързо усвоява нови знания. Научи се например как да се държи с журналистите. С две думи: whiz kid [80] Whiz kid (англ.) — вундеркинд. — Бел. прев. . Ако си чувал този…