Ю Несбьо - Леопардът

— Как си? — попита Хари и пак се набра нагоре в комина.

— Добре — простена леко Кая. — А ти? Лоши новини ли носиш?

— Да — Хари пак се свлече до нея.

— Какви? И сега ли не си влюбен в мен?

— Напротив, сега съм влюбен — засмя се тихо той и я привлече към себе си.

Усети горещи сълзи по бузите ѝ.

— Ще се оженим ли? — прошепна тя.

— Разбира се — отвърна Хари; знаеше, че недостигът на кислород си казва думата.

— Докато смъртта ни раздели — засмя се тя.

Хари усети топлината на тялото ѝ и нещо твърдо. Кобурът със служебния ѝ пистолет. Пусна я и започна да търси опипом тялото на Колка. Беше вече вцепенено и студено като мрамор. Разрови снега около гърдите му.

— Какво правиш? — промърмори тя.

— Вземам пистолета на Юси.

За миг Кая спря да диша. Ръката ѝ пропълзя колебливо по гърба му като дребно животно, изгубило ориентация.

— Не — прошепна тя. — Не го прави… недей така… хайде да заспиваме… Евен.

Очакванията на Хари се оправдаха: Юси Колка си бе легнал с презрамъчния кобур. Разкопча копчето над револвера, хвана дръжката и го издърпа. Прокара пръст по дулото. Без мушка — "Weilert". Изправи се рязко и му се зави свят. Трябва да внимава. После всичко пред очите му притъмня.

Белман се взираше в четириметровата дупка, докато звукът от витлата на спасителния хеликоптер се чуваше все по-силно подобно на уред за почистване на килими, включен на максимална мощност. Хората на Белман, вързани за коланите си, изгребваха и изнасяха снега с раници.

— Прозорецът! — извика един мъж от ямата.

— Счупи го! — нареди Милано.

Чу се дрънчене на стъкло.

— О, боже господи… — чу Белман и предусети какво означава това възклицание.

— Хвърлете ми щека…

Белман чакаше мълчаливо.

— Сняг. Шибан сняг, и то до тавана.

Разнесе се кучешки лай. Белман се опита да пресметне колко часа ще им отнеме да изпразнят хижата от целия сняг. Поправка: колко денонощия.

Хари се събуди от силна болка в челюстта. По челото и между очите му се стичаше нещо топло. Явно, падайки, си бе ударил главата и по-точно счупената челюст в камъка и това го бе върнало в съзнание. Странно — продължаваше да стиска пистолета в ръка. Опита се да си поеме въздух, но въздухът беше на привършване. Не знаеше ще му стигне ли за последен опит, но какво от това, ако не стигне? Не пречеше да опита. Мушна пистолета в джоба си и започна да се изкачва по вътрешността на комина. Стигна до желязната решетка, заби двата си крака встрани и напипа края на щеката, която все още си стоеше забита в снега. По-широката част на леко конусовидната щека се падаше откъм Хари. Той извади пистолета и напъха щеката в две трети от дължината на цевта. Получи се нещо като заглушител с дължина метър и половина, втъкнат в дулото на пистолета. Куршумът едва ли щеше да пробие близо двуметров слой сняг, но Хари се надяваше щеката да помръдне със сантиметри нагоре и да се промуши през снега.

Облегна се на оръжието, за да поеме отката. И натисна спусъка. Веднъж, втори, трети път. Оглушителния! Звук в херметически затвореното пространство едва не проби тъпанчетата му. След четвъртия изстрел Хари спря, лапна отвора на щеката и засмука… въздух.

За миг се смая дотам, че едва не се свлече обратно по комина. Пак всмукна — съвсем внимателно, за да не paзруши тунела, пробит от куршума в снега. По езика му се полепиха две-три снежинки. Въздух с вкус на уиски с лед.

Рогер Йендем тичаше по улица "Карл Юхан". Магазините започваха да отварят. На площад "Егер" вдигна очи Стрелките на червения часовник с надпис "Фрея" — първата неонова реклама в Осло, популяризираща продуктите на едноименната шоколадова фирма, — показват десет без три. Ускори ход.

Спешно го викаха при Бент Нурбьо — легендарния главен редактор на "Либерал", наскоро излязъл в пенсия; понастоящем член на борда и пазител на храма.

Рогер пое надясно по улица "Акер", където някога, преди нашествието на дигиталната епоха, се намираха редакциите на най-високотиражните вестници. Сви вляво към Съда, надясно по улица "Апотекер" и, почти останал без дъх, прекрачи прага на "Стоп Пресен!". Явно дизайнерите на заведението така и не бяха успели да решат в какъв стил да го направят: спортен пъб или традиционен английски. А навярно съвсем умишлено бяха съчетали двата стила, за да привличат всякакви журналисти. По стените висяха снимки от пресата, показващи какво е занимавало, разтърсвало, радвало и ужасявало нацията през последните двайсет години: главно спортни събития, шоу звезди и природни бедствия. Плюс неколцина политици, които впрочем спадаха към последните две категории.