Ю Несбьо - Леопардът

Хари постоя, чудейки се защо още не копае към човека, дал знак. Изведнъж разбра. Поколеба се още секунда и пак започна да забива щеката в снега, но този път надясно от първоначалното си положение. На четвъртия опит върхът на щеката закачи нещо и отскочи. Дали се удари в корем? Хари се опита да прецени дали щеката отбелязва никакво движение. Така ще разбере дали човекът диша.

Не, щеката не помръдна.

Всъщност дилема не съществуваше. Най-разумно би било да поеме към първия човек, дал признаци на живот, да спаси онзи, който може да бъде спасен. И въпреки това Хари, застанал на колене, копаеше като обезумял към втория. Когато стигна до тялото, пръстите му се вкочаниха и той долепи опакото на ръката си о плата, за да се увери, че е вълна. Пуловер. Белият пуловер. Напипа рамо, разрови още малко снега, освободи ръка и издърпа безжизненото тяло през оформилия се тунел. Косата ѝ падаше в лицето му. Все още ухаеше с аромата на Кая. Вкара главата и горната част на тялото ѝ в камината и се опита да провери има ли пулс, но върховете на пръстите му сякаш бяха пълни с цимент. Долепи лице до нейното. Не усети дихание. Разтвори устните ѝ — езикът не му пречеше, — вдиша дълбоко и издиша в устата ѝ. Вдигна глава, за да се запаси с нова порция чист въздух, ала едва се сдържа да не избухне в кашлица от нагълтаната пепел. Повтори процедурата. Преброи до седем. Усещаше световъртеж. Представи си как отново е малко момче и се опитва да раздуха жарта, за да съживи пламъците в камината в Леша, а баща му наблюдава през смях лицето му — пребледняло, сякаш е пред припадък от задушливата пепел. Хари не се отказваше. Знаеше, че всяка изгубена секунда намалява шансовете ѝ за оцеляване.

Наведе се да вдиша в устата ѝ за дванайсети път и най-сетне усети топла струя въздух в лицето си. Притаи дъх, изчака. Не смееше да повярва. Топлата струя се изгуби. Но после пак го лъхна. Тя дишаше! Тялото ѝ се сви и тя започна да кашля.

— Ти ли си, Хари? — попита немощно тя.

— Къде… Не виждам нищо.

— Спокойно, в камината сме.

Мълчание.

— Какво правиш?

— Копая, за да намеря Юси.

Хари изрови главата на финландеца от снега пред на мината. Изгуби представа колко време е минало. Но така или иначе, за Юси Колка това беше без значение. Хари запали клечка кибрит и зърна за миг облещените безжизнени очи на финландеца. После пламъкът угасна.

— Мъртъв е — каза Хари.

— Защо не опиташ уста в уста…

— Няма смисъл.

— А сега? — прошепна омаломощено Кая.

— Трябва да излезем оттук — Хари напипа ръката ѝ и и стисна.

— Не може ли да изчакаме да ни намерят?

— Не.

— Клечката…

Хари не отговори.

— Изгасна веднага — продължи Кая. — И в камината няма въздух. Цялата хижа е погребана под сняг. Затова не се опита да го съживиш. Дори за нас двамата няма достатъчно въздух, Хари…

Той се изправи и се опита да се провре през комина, но отворът се оказа твърде тесен и раменете му се заклещиха. Отново приклекна долу, отчупи двата края на щеката и се получи куха метална тръба. Провря я през комина и отново се изправи, този път с ръце над главата Обзе го клаустрофобия, но не за дълго. Организмът му сякаш проумяваше, че ирационалните страхове в момента са лукс, който Хари не може да си позволи. Долепи гръб до комина и започна да се набира нагоре с краката си. Мускулите на бедрата го боляха, дишаше с усилие, световъртежът се завърна. Ала Хари не се отказа, продължи: единия крак, после натискаш, след това другия… С изкачването температурата се повиши. Това означаваше, че топлият въздух, който се издига нагоре, няма откъде да излиза. Ако по-рано тази вечер бяха запалили камината, отдавна да са се задушили от въглероден моноксид. Извадиха късмет в нещастието. Само дето лавината в случая не беше нещастен случай. Грохотът, който чуха, преди снегът да ги затрупа…

Щеката се удари в нещо над него. Хари се покатери и зашари със свободната си ръка. Оказа се желязна решетка. Слагаха такива решетки на върха на комина като предпазна мярка срещу нашествията на катерици и други животни. Хари прокара пръст по ръба. Беше заварен. Проклятие!

— Вие ми се свят, Хари — долетя слабият глас на Кая.

— Дишай дълбоко.

Провря щеката през ситната мрежа пред решетката.

От другата страна нямаше сняг!

Той дори престана да обръща внимание на млечната киселина, изгаряща бедрата му. Продължаваше да натиска щеката нагоре. За негово разочарование тя се спря в нещо. Димоотводна наставка. Как не се сети по-рано, че върху комина на хижата има кокетна черна метална "шапка", предназначена да предпазва от дъжд и сняг. Все пак успя да провре щеката под ръба на наставката. Усети масивен, компактен сняг, много по-твърд от снега в хижата. Това вероятно се дължеше на факта, че снегът навлиза в кухата тръба. С всеки сантиметър от щеката, прокаран нагоре, Хари се молеше да усети как съпротивлението спира, как е успял да си проправи път през този снежен ад. А после да издуха снега от тази сламка, да вдиша свеж, животворен въздух, да избута навън Кая и да ѝ удари инжекция срещу смъртта. Ала това не се случи. Краят на щеката стигна чак до решетката. Хари смучеше с всички сили и в устата му непрекъснато падаше сух, студен, компактен сняг. Краката му не издържаха и той се изхлузи надолу. Развика се, размаха ръце и крака, кожата от дланите му се смъкна, ала продължи да се свлича надолу. Приземи се на два крака.