Ю Несбьо - Леопардът

Понеже заведението се намираше на хвърлей от двете вестникарски редакции, останали на улица "Акер" — на "Ве Ге" и на "Дагбладе", — много хора възприемаха "Стоп Пресен!" като столова, естествено прилежаща към редакционните офиси. В момента вътре имаше само двама души: барманът зад плота и мъж, седнал в дъното на помещението под рафт с класически творби, издадени от "Юлдендал", и старо радио, поставено там несъмнено с цел да придава на мястото известно достолепие.

Мъжът под рафта, Бент Нурбьо, имаше високомерното изражение на Джо Гилгуд, панорамните очила на Джон Мейджър и тирантите на Лари Кинг. И четеше истински хартиен вестник. За Рогер отдавна не бяха тайна пуховете, че Нурбьо следи само "Ню Йорк Таймс", "Файненшъл Таймс", "Гардиън", "Чайна Дейли", "Зюддойче Цайтунг", "Ел Паис" и "Монд". Затова пък ги четеше всеки ден. От време на време прелистваше "Правда" и словенския "Дневник" и сериозно твърдеше, че "източноевропейските езици са много тежки за окото".

Йендем спря пред масата и се изкашля. Бент Нурбьо дочете последните редове от статията за опитите на мексикански имигранти да възродят западнали квартали в Бронкс, хвърли поглед върху другите новини, за да се увери, че не е пропуснал нещо интересно, свали огромните си очила, извади кърпичка от джоба на туиденото си сако и вдигна очи към нервния, задъхан мъж, застанал до масата му.

— Рогер Йендем, предполагам.

— Да.

Нурбьо сгъна вестника. Приятели предупредиха Йендем да смята разговора за приключен, когато доайенът на журналистиката отново го разтвори. Нурбьо наклони глава и се зае с отговорната и нелесна задача да бърше стъклата на очилата си.

— От години работиш като криминален репортер и познаваш служителите на КРИПОС и Отдела за борба с насилието, нали?

— Ами… може да се каже.

— Какво знаеш за Микаел Белман?

Хари присви очи срещу слънчевата светлина, нахлуваща в помещението. Току-що се бе разбудил и през първите няколко секунди се опита да се отърси от сънищата и да си припомни реалността.

Спасителите чули изстрелите му и още с първата копка в снега открили щеката. Веднага се заели да ринат сняг, за да стигнат до комина. Бояли се единствено да не ги улучи куршум.

Главата го болеше като след едноседмичен сух режим. Спусна крака на пода и огледа стаята си във високопланинския хотел в Юстаусе.

Хеликоптерът отнесе Кая и Колка до Държавнати болница в Осло. Хари отказа да се качи. Излъга, че през цялото време е поемал достатъчно въздух и се намира в перфектна физическа форма, и екипът се съгласи да го остави.

Мушна глава под кранчето в банята и пи направо от него. "Водата не може да навреди, а в повечето случаи дори е много полезна." Кой казваше това? Ракел, когато подканваше Олег да си изпие чашата с вода на вечеря. Включи мобилния си телефон. Вече имаше обхват. Бе получил съобщение на гласовата си поща. Хари го пусна. Оказа се съвсем кратко. Чу се кашлица или смях, после човекът затвори. Хари огледа номера — на мобилен телефон. Стори му се познат, но със сигурност не беше на лекар от болницата. Който го е търсил, ще се обади пак, ако е важно.

В ресторанта Микаел Белман, в самотното си величие, седеше пред чаша кафе и няколко сгънати ежедневника, явно прочетени. И без да поглежда водещите заглавия, Хари се досещаше, че медиите продължават да бълват нови и нови подробности по Случая, нови и нови упреци срещу безсилието на полицията. С други думи, натискът върху КРИПОС ставаше по-съкрушителен. Но едва ли бяха успели да поместят информация за смъртта на Юси Колка.

— Кая е добре — съобщи Белман.

— Мм. А другите къде са?

— Тръгнаха си със сутрешния влак.

— Но ти остана?

— Исках да те изчакам. Какво мислиш?

— За кое?

— За лавината. Природно бедствие?

— Нямам представа.

— Сериозно? Чу ли тътена, предшестващ срутването?

— Може пряспата на върха да се е свлякла по стръмното и да е завлякла снежната маса.

— Така ли ти прозвуча тътенът?

— Не знам как да го тълкувам, Белман. Просто чух звук, който очевидно е задействал лавината.

Главният инспектор в КРИПОС поклати глава.

— Дори опитни планинари вярват в способността на звуковите вълни да предизвикат свличане на снежна грамада. Експерт по лавини, с когото изкачвах Алпите, ме увери, че според местните, смъртоносните лавини по време на Втората световна война са били предизвикани от артилерийски изстрели. В действителност само прекият сблъсък на взривно вещество със снега може да задейства лавина.