Ю Несбьо - Леопардът

— Мм. И?

— Знаеш ли какво е това? — Белман му показа парченце лъскав метал.

— Не — Хари даде знак на сервитьора, който изнасяше чиниите, да му донесе чаша кафе.

— "Гноми, тролове, джуджета строят си в планината къща. Ако минираме района, ще бягат, няма да се връщат" — затананика Белман.

— Пас.

— Разочароваш ме, Хари. Добре де, навярно се ползвам с привилегии, защото съм израснал в Манглерю през седемдесетте — тогава разрастващо се предградие. Навсякъде из района изравяха шашки динамит. Саундтракът, съпровождащ детските ми години, беше звукът на избухващ динамит. Изчаквах работниците да се разотидат и започвах да обикалям. Намирах парчета от червени кабели и хартия от обвивките на шашките. Кая ми е казвала, че децата в планината си имали специални хватки за ловене на динамит, защото шашките са по-често срещани от домашно произведения алкохол. Не може да не ти е минало през ум.

— Виждам, че в ръката си държиш парче от възпламенител. Кога и къде го намери?

— След като качиха Кая и Колка на хеликоптера, а теб — на служебна кола, заедно с няколко души огледахме района, откъдето е тръгнала лавината.

— Следи? — Хари пое чашата от сервитьора и му благодари.

— Не. Дори да е имало следи от ски, веявицата вече ги е засипала. Но Кая чула моторна шейна.

— Съвсем слабо. След като шумът заглъхна, измина известно време, преди лавината да ни връхлети. Може да е паркирал шейната по-надалеч и да се е приближил пеш, за да не го усетим.

— И на мен ми хрумна същото обяснение.

— А сега какво? — Хари отпи от кафето.

— Ще търсим следи от моторна шейна.

— Местният ленсман…

— Никой не знае къде се е дянал. Намерих шейна, взех карта, въже за катерене, блокираща макара, ледокоп и метла. Наслади се максимално на това уханно кафе, защото следобед прогнозират снеговалежи.

За да стигнат до върха, откъдето бе тръгнала лавината, трябваше — по препоръка на датския управител на хотела — да опишат широка дъга на запад от "Ховасхюта", но да не се отдалечават прекалено на северозапад, за да не попаднат в местност, наречена Дяволската паст заради каменните блокове, остри като зъби, пръснати но цялата ѝ територия. На места дебнеха коварни пукнатини и пропасти, които можеха да костват живота на планинари без познания за особеностите на района.

Към дванайсет Хари и Белман, застанали нависоко, отправиха поглед към долината и зърнаха комина на хижата, изровен изпод снега.

От запад се появиха облаци. Хари присви очи на северозапад. Слънцето се скри и всички очертания се размиха.

— Трябва да е дошъл оттам. Иначе щяхме да го чуем.

— От Дяволската паст.

Два часа по-късно, след като прекосиха местността от юг на север, движейки се със скоростта на охлюв, те не откриха никакви следи от моторна шейна и спряха да си починат. Седнали един до друг върху седалката на шейната, пиха от термоса на Белман. Валеше слаб сняг.

— Веднъж се мотаех близо до строителна площадка в Манглерю и се натъкнах на пръчка динамит — каза Белман. — Бях на петнайсет. В Манглерю пред младежите като мен се откриваха три възможности: спорт, госпъл или дрога. Не ме интересуваше нито едната. А най-малко ме блазнеше перспективата да седя върху външния перваз на пощата в центъра и да чакам дилърите да ме зарибят първо с хашиш, после с лепило, накрая с хероин и да ме вкарат в гроба, както стана с четирима мои съученици.

Хари забеляза как в произношението на Белман се промъкнаха особености на манглерюския диалект.

— Ненавиждах всичко това. Затова предприех първата си стъпка към полицейското поприще още на петнайсет; когато намерих пръчката динамит, я занесох зад близката църква, където компания наркомани правеха "земни" цигари.

— Земни цигари?

— В изкопана в земята дупка се пъха обърната с гърлото надолу бирена бутилка със запален хашиш. От бутилката излизат няколко пластмасови тръбички с дължина около метър и половина. Наркоманите сядат около дупката и смучат от тръбичките. Нямам представа с каква цел…

— За да охладят дима — засмя се Хари. — Така пестиш наркотика. Много изобретателни наркомани. Явно съм подценявал Манглерю.

— Издърпах една от тръбичките и сложих пръчката на нейна място.

— И взриви цялата инсталация?

Белман кимна, а Хари се разсмя.

— В продължение на половин минута се сипеше дъжд от пръст — усмихна се Белман.

Настъпи мълчание. Вятърът свирукаше дрезгаво и тихо.

— Исках да ти благодаря — продължи Белман. — Задето измъкна Кая навреме.