Ю Несбьо - Леопардът

Хари стана и се приближи до другия прозорец.

— Нали ти казах: нищо!

Той открехна прозореца.

— Слухът ти е по-добър от моя. Опитай се да чуеш нещо и заради двама ни.

Постояха няколко минути, заслушани в тишината.

— Хари…

— Шшт.

— Ела да седнеш, Хари.

— Той е тук — каза полугласно Хари, все едно говореше на себе си. — Тук е.

— Сега на теб ти се прич…

Разнесе се глух тътен. Нисък, плътен и някак кръгъл звук. Не застрашителен, по-скоро наподобяваше далечен гръм. Хари обаче знаеше, че от ясно небе при минус седем градуса не пада гръм.

Притаи дъх.

След малко се обади грохот, по-различен от тътена, но също нисък и плътен като звук от тонколони с усилени басови честоти, които раздвижват въздуха наоколо с вибрациите си и ги усещаш в корема си. Бе чувал подобен звук само веднъж през живота си, но нещо му подсказваше, че този път ще го запомни завинаги.

— Лавина! — извика той и се втурна към вратата на спалнята, където спеше Колка. — Лавина!

Вратата се отвори и Колка застана на прага напълно бодър. Земята се разтресе. В хижата имаше подземие, но Хари осъзна, че няма да успеят да слязат. Иззад Колка вече ги връхлитаха парчета стъкло от прозореца, изтласкани от мощната въздушна струя, каквато големите лавини тикат пред себе си.

— Хвани ръката ми! — извика Хари в опит да заглуши грохота и протегна и двете си ръце — едната към Кая, другата към Колка.

И двамата се втурнаха към него, ала в същия миг някой изсмука въздуха от хижата. Чудовищната лавина първо издиша вътре насъбрания в грамадните си дробове въздух, а после отново го всмука. Хари усети как Колка стисна ръката му и зачака реакцията на Кая. Снежната стена връхлетя хижата.

Настъпи взривна тишина и непрогледен мрак. Хари се опита да се раздвижи. Не успя. Усещаше се цял гипсиран от снега. Не можеше да помръдне нито крак, нито ръка. Съумя само да спази препоръката на баща си: инстинктивно предпази лицето си с длан така, че да се образува кухина. Ала Хари не се питаше дали в тази кухина наистина има въздух, защото се затрудняваше да диша. Разбра какво му е: бронирано сърце. Състояние, което възниква — както му бе обяснил някога Улав Хуле, — когато поради силния натиск на снежната маса върху гръдния кош и диафрагмата, белите дробове не могат да се движат. А това означава, че организмът ти разполага единствено с кислорода, попаднал вече в кръвта ти, тоест около литър. Понеже обичайното потребление възлиза на четвърт литър в минута, преживяваш още максимум четири минути.

Връхлетя го паника. Трябва му въздух! Напрегна мускули, но снегът го бе стегнал в желязна примка като боа. Осъзнаваше необходимостта да прогони паниката и да започне да мисли. Незабавно. Външният свят престана да съществува. Времето, гравитацията, температурата просто изчезнаха. Хари нямаше представа кое е горе, кое — долу, нито колко време е прекарал под снега. Един от мъдрите съвети на баща му гласеше да изплюеш слюнка и да проследиш накъде потича по лицето ти — така ще се ориентираш за горе и долу. Прокара език по небцето си. Страхът и адреналинът бяха изсушили устата му. Отчекна малко сняг с пръстите на вдигнатата си ръка и го лапна. Сдъвка го, отвори уста и водата потече… към ноздрите му. Почувства нов пристъп на паника. Затвори уста и издуха водата през носа си, а с нея и остатъка от въздух в дробовете си. Очакваше го съвсем скорошна смърт.

Водата му показа, че стои обърнат с главата надолу, а успешният тласък, който даде на пръстите си — че все пак може да се движи. Опита повторно. Стегна цялото си тяло, мускулите му се напрегнаха като в спазъм и усети как снегът леко поддаде. Леко. Дали беше достатъчно да се отскубне от примката на бронираното сърце? Пое си малко въздух. Навярно мозъкът му вече страдаше от недостиг на кислород. Но спомените от дните, прекарани в Леша, продължаваха да се връщат в съзнанието му. Ако те застигне лавина и все още можеш да дишаш, ще умреш не от липса на въздух, а от натравяне с въглероден диоксид. Спуснатата до тялото му ръка напипа нещо твърдо, наподобяващо мрежа. "Под снега си като акула — не се ли движиш, умираш — предупреди го някога Улав Хуле. — Дори снегът да не е улегнал и през него да навлиза въздух, топлината от дъха ти бързо ще образува слой лед около тялото ти, ледът ще спре притока на въздух, а издишваният отровен въглероден диоксид няма къде да иде. С две думи, сам ще си изковеш леден ковчег. Разбираш ли?" "Да, тате, но не се тревожи толкова. В Леша сме, не в Хималаите." Смехът на майка му от кухнята.