Ю Несбьо - Леопардът

Хари се обърна към Юси Колка. Лицето на финландеца беше побеляло.

— Купен си, но не си платен, Юси. Никой не уважава роби като теб — нито покровителят ти Белман, нито аз. Дявол да го вземе, та ти сам не се уважаваш, човече.

Вилицата падна от ръката на Колка в чинията с оглушително дрънчене. Той се изправи, бръкна в джоба на якето си и извади пистолета. Приближи се до Хари и се надвеси над него. Хари не помръдна, само вдигна спокойно глава към финландеца.

— Как смяташ да си възвърнеш уважението на околните, Юси? Като ме застреляш ли?

Зениците на финландеца трепереха от ярост.

— Или като най-после се хванеш на работа?

Хари погледна през прозореца. Колка продължаваше да диша учестено и с усилие. После Хари чу как стъпките му се отдалечават. Колка седна до западния прозорец.

Радиостанцията изпращя. Хари грабна микрофона:

— Да?

— Скоро ще се стъмни — обади се Белман. — Няма да дойде.

— Продължавайте да наблюдавате.

— Защо? Заоблачи се. Без лунна светлина няма да видим…

— Щом ние не виждаме, и той не вижда — прекъсна го Хари. — Оглеждайте се за челник.

Мъжът изгаси челника си. Не му трябваше светлина Знаеше накъде водят следите от ски: към туристическата хижа. Искаше да привикне към мрака, а зениците му да са разширени и чувствителни към светлината, преди да пристигне. Ето я — черната дървена стена с тъмни прозорци, все едно вътре няма никого. Пръхкавият сняг хрущеше под ските му, докато той се оттласкваше и изминаваше последните метри. Спря и няколко секунди се ослушва. После си свали ските съвсем безшумно. Извади големия тежък ловджийски нож с полирана жълта дървена дръжка и острие страшилище, оформено като кораб. С такъв нож можеш с еднаква лекота да си отсечеш клонки за огън и да разпориш елен. Или да прережеш нечие гърло.

Мъжът отвори вратата, като се стараеше да не вдига шум, и влезе в антрето. Ослуша се до вратата към трапезарията. Тишина. Не беше ли прекалено тихо? Натисна бравата и отвори рязко вратата, заставайки с гръб към външната стена. После се наведе и бързо се шмугна в мрака, държейки ножа пред себе си.

Зърна силуета на мъртвеца, седнал върху пода с клюмнала глава. Ръцете му продължаваха да обгръщат печката.

Прибра ножа в калъфа и натисна ключа за осветлението до дивана. Чак сега му направи впечатление, че диванът е същият като в "Ховасхюта". Навярно Туристическото дружество получаваше отстъпка за закупено количество. Ала дамаската на дивана изглеждаше протрита. От няколко години хижата не работеше заради опасното местоположение и злополуките с хора, загинали в пропастите наоколо, докато са се опитвали да се доберат до хижата.

Главата на мъртвеца до желязната печка бавно се повдигна.

— Съжалявам, че нахлувам така.

Провери веригите, с които ръцете на мъртвеца бяха завързани около печката, и започна да вади багажа от раницата си: бисквити, хляб и вестници от бакалницата в Юстаусе. Влезе там бързо, с ниско нахлупена над очите шапка, грабна каквото си бе наумил и веднага се омете. В пресата поместваха още информация за пресконференцията и повтаряха за нова свидетелка по случая.

— Иска Пелър — прочете на глас той. — Австралийка. В момента се намира в "Ховасхюта". Ти как мислиш? Дали е видяла нещо?

Гласните струни на другия получиха малко въздух, колкото да произведат звук:

— Полицията… Полицията е там.

— Знам. Пише го във вестника. Само един полицай.

— Там са. Полицията е завзела хижата.

— Нима?

Той погледна мъртвеца. Дали наистина полицаите са устроили капан, а това прасе пред него се опитва да му помогне, като го предпази да не стъпи вътре? Мисълта го разгневи. И все пак тази жена навярно знае нещо. Иначе защо ще я карат да идва чак от Австралия? Посегна към дилафа.

— Смърдиш ужасно. Да не си се насрал?

Главата на мъртвеца отново клюмна над гърдите му. Явно се бе пренесъл да живее тук. В чекмеджетата имаше лични вещи: писма, инструменти, стари семейни снимки, паспорт. Сякаш мъртвецът бе решил да бяга, да се спаси някъде от адските пламъци, които ще го изгарят заради греховете му. И все пак му се струваше, че мъртвецът не може да е инициатор на цялата тази гадост. Колкото и издръжлив да е човек, нечовешките болки отварят устата на всекиго.

Пак провери телефона. Нулев обхват, да му се не види!

Каква воня! Ще го провеси в хамбара. Нали там се суши опушеното месо?

Кая легна в спалнята да поспи преди дежурството си.

Колка наля шварц кафе първо в своята, после и в чашата на Хари.