Ю Несбьо - Леопардът

— Благодаря — кимна старши инспекторът и се вторачи в мрака.

Застанал до камината, финландецът оглеждаше ските на Хари.

— Дървени ски — отбеляза лаконично той.

— На баща ми са.

Хари ги намери в мазето в "Опсал". За разлика от старите, широки, традиционни планински ски, щеките бяха нови, изработени от метална сплав, по-лека и от въздуха. Питаше се дали не са пълни с хелий.

— Когато бях малък, по Великден ходехме на гости при дядо ми в Леша. Татко обичаше да изкачваме планинския връх. Залъгваше ни със сестра ми, че горе ни очаква лавка с пепсикола — любимата напитка на Сьос. Издържим ли още малко, ще ни почерпи.

Колка кимна и прокара длан по долната страна на белите ски. Хари отпи от кафето.

— Всяка година Сьос забравяше, че лавката е блъф. Искаше ми се и аз да го забравя, но не можех да си го позволя. Длъжен бях да помня всички напътствия на татко как да се държим в планината, как да избягваме опасности, как да използваме природата като компас, как да оцелеем в лавина. Помнех и хронологията на норвежките крале, на китайските династии, на американските президенти.

— Хубави ски.

— Малко са ми къси.

Колка седна до прозореца в другия край на стаята.

— Човек никога не е подготвен за момента, когато бащините му ски му окъсяват — каза той.

Хари чакаше търпеливо. И продължението дойде:

— Харесах я — призна Колка. — Стори ми се, че и тя ме харесва. Колко нелепо, а? Докоснах само гърдите ѝ. Тя не се отдръпна, навярно от страх.

Хари едва се сдържа да не излезе от стаята.

— Прав си. Нормално е да си лоялен към човек, който те е измъкнал от бунището — продължи Колка. — Виждаш, че те използва, но какво друго ти остава? Понякога се налага да избереш страна.

Словесното кранче пресъхна. Хари стана и отиде в кухнята. Прерови всички шкафове — напразен, отчаян опит да отвлече мислите си от гласа, който крещеше в главата му "само едно-едничко питие!".

Удаде му се възможност. Една-единствена. Призракът развърза веригите, вдигна го, проклинайки вонята, и го замъкна в банята. Там го стовари върху пода и пусна душа. Призракът постоя при него, мъчейки се да се обади по мобилния си телефон. Изруга, защото нямаше обхват, и влезе в стаята, за да провери дали покритието не е по-добро.

Искаше му се да заплаче. Беше избягал тук, беше се скрил, за да не го намери никой. Настани се в запустялата хижа. Донесе си всичко необходимо, убеден, че тук, обграден от стръмни скали, се намира в безопасност и призракът не го застрашава.

Не заплака. Защото докато водата се просмукваше в дрехите му и размекваше окъсаната му фланелена риза, залепнала за гърба му, изведнъж прозря, че това е последният му шанс за спасение. Мобилният му телефон стоеше в джоба на панталона му, сгънат върху стола до мивката. Обикновено имаше отличен обхват дори в райони с по-слабо покритие на мобилната мрежа.

Помъчи се да се изправи, но краката не го слушаха. Все ще намери сили, столът се намираше само на метър от него. Опря обгорените си ръце о пода, стисна зъби и започна да пълзи. Чуваше как мехурите се пукат и усеща ще миризмата на гной и кръв, ала се добра бързо до стола, прерови джобовете и извади телефона. Беше включен и наистина — с пълен обхват. Влезе в указателя. Бе запаметил номера на полицая най-вече за да знае кога онзи му звъни.

Натисна зелената слушалка. Телефонът сякаш си поемаше дъх във вечността между два сигнала за "свободно". Един-единствен шанс. Душът вдигаше достатъчно шум, та призракът да не го чува, докато говори. Най-после! Отсреща се обади гласът на полицая. Той го прекъсна със задавен шепот, но онзи си продължи невъзмутимо. Изведнъж съобрази, че се е включила гласовата поща. Изчака гласът да приключи, стискайки конвулсивно телефона. Усещаше как кожата на ръката му се пропуква, но не изпусна апарата. Трябваше непременно да остави съобщение, че… Хайде де, не млъкна ли най-сетне този проклет глас! Кога ще прозвучи сигналът?

Не чу призрака да се приближава. Душът бе заглушил леките му стъпки. Чак когато му издърпа телефона от ръката, видя ботуша му до себе си и изгуби съзнание.

Постепенно дойде на себе си. Мъжът разглеждаше телефона му с интерес.

— Значи си имал обхват?

Излезе от банята, докато натискаше клавишите. После душът отново заглуши всичко. Но мъжът не се бави дълго и скоро излезе.

— А сега двамата с теб тръгваме на път.

Изглеждаше в отлично настроение. В едната ръка държеше паспорт. Неговия паспорт. А в другата — клещи от куфарчето с инструменти.