Ю Несбьо - Леопардът

— Кажи "ааа".

Той преглътна. "Божичко, смили се…"

— Отвори си устата, ти казвам!

— Милост. Кълна се, казах ти всичко, което…

Не успя да довърши, защото ръката на мъжа го стисни здраво за гърлото и спря притока на въздух. Опита се да се съпротивлява. В очите му избиха сълзи. И той послушно отвори уста.

Застанали до големия стоманен плот в лабораторията, Бьорн Холм и Беате Льон се взираха в морскосините панталони за ски, проснати пред тях под ослепително светеща лампа.

— Това определено е петно от сперма — установи Беате.

— Или цяла ивица. Погледни докъде стига.

— Количеството е малко за еякулация. По-вероятно ми се струва да е оставено от пенис, който се е търкал о задника на човека с панталона. Нали каза, че Брюн най-вероятно има хомосексуални предпочитания?

— Да, но отрича да е обувал панталона, след като го е дал на Аделе.

— В такъв случай имаме следа, която напомня изнасилване. Трябва да я изпратим за ДНК анализ, Бьорн.

— Съгласен съм. А за това какво мислиш? — Холм посочи протрития плат под двата задни джоба.

— На теб на какво ти прилича?

— Нещо, което не може да се изпере. Производно на нонилфенола, наречено ФСС — фосфорно-силикатно стъкло. Използва се например при производството на почистващи препарати за автомобили.

— Явно е седяла върху повърхност, покрита с такъв материал.

— Не просто е седяла. Веществото е проникнало дълбоко в тъканта. Търкала се е в него, и то силно. Ето така той размърда таза си напред-назад.

— Аха. Някакви предположения?

Беате си свали очилата. Устните на Бьорн се мъчеха да произнесат нещо, но явно умът му отхвърляше хрумналите му определения.

— Секс през дрехите? — помогна му Беате.

— Да — с облекчение се съгласи той.

— Значи жена, която не работи в болница, облича медицинска униформа и прави секс, без да я съблича, върху ФСС. Къде и кога?

— Много просто: на среднощно рандеву в закрита фабрика за производство на ФСС.

Облаците се отдръпнаха и природата се окъпа във вълшебната синя светлина, в която всичко, дори сенките, фосфоресцираше, застинало като на стоп-кадър.

Колка си легна. Хари предполагаше, че финландецът не спи, а лежи в спалнята с отворени очи и всички други сетива нащрек.

Опряла брадичка на ръката си, Кая гледаше навън Беше си облякла дебелия бял пуловер, защото се отопляваха само с електрически печки. Би изглеждало подозрително цяло денонощие от комина да се вие дим при положение, че в хижата уж има само двама души.

— Ако звездното небе над Хонконг ти липсва, погледни навън — обади се тя.

— Не си спомням да съм гледал към небето, докато бях там — призна Хари и запали цигара.

— А кое ти липсва от Хонконг?

— Стъклените спагети на Ли Юан. Всеки ден се сещам за тях.

— Влюбен ли си в мен? — Кая леко понижи глас и го погледна въпросително, докато прибираше косата си с ластик.

— В момента — не — отвърна Хари след кратък размисъл.

— Какво означава "в момента — не"? — засмя се малко учудено тя.

— Докато сме в хижата, съм изключил емоционалната си страна.

— Определено не си съвсем наред, Хуле — поклати глава тя.

— По този въпрос няма ни най-малко съмнение — усмихна се Хари.

— А как ще се почувстваш, след като приключим с тази задача… — тя си погледна часовника, — … след десет часа?

— Тогава може би пак ще се влюбя в теб — Хари отпусна ръка върху масата до нейната. — А навярно още преди това.

Кая се загледа в ръцете им: неговата — голяма, нейната — много по-малка и деликатно оформена. Неговата — огрубяла, възлеста, с дебели вени, нагърчени под кожата.

— Значи, все пак има шанс да се влюбиш в мен преди края на мисията? — Кая сложи ръката си върху неговата.

— Имах предвид, че мисията може да приключи по-рано.

Тя рязко се отдръпна.

— Не исках да… — започна Хари.

— Шшт!

Хари притаи дъх и се ослуша. Не чу нищо.

— Какво стана?

— Чух нещо като кола — Кая присви очи и се загледа в далечината. — Възможно ли е?

— Не ми се вярва. До най-близкия проходим път има повече от десет километра. Да не си чула хеликоптер или моторна шейна?

— Или просто съм свръхнапрегната и ми се причуват разни звуци — въздъхна Кая. — В момента не чувам нищо. Да, сигурно си въобразявам. Извинявай, вероятно страхът е изострил сетивата ми и…

— Не се извинявай — Хари извади револвера от презрамъчния си кобур. — В твоя случай си просто нащрек и слухът ти работи отлично. Опиши ми какво чу.