Ю Несбьо - Леопардът

Нини подкани журналистите да задават въпроси. Настъпи всеобщо оживление, ала Микаел Белман се отпусна и се приготви за дежурните мъгляви отговори, обтекаеми формулировки и безспорно ефикасното "на този етап от разследването не мога да коментирам".

Краката му замръзваха. Станаха съвсем безчувствени. Как е възможно, щом останалата част от тялото му гори? От викане гласът му се изгуби, гърлото му пресъхна и се превърна в зееща рана със засъхнала кръв. Миришеше на опърлена коса и на месо. Нажежената печки разтопи фланелената му риза, а после започна да топи и кожата на гърба му, докато той крещеше в изстъпление. Чувстваше се като оловен войник. И когато болките и температурата започнаха да разяждат съзнанието му и той очакваше да припадне, мъжът плисна кофа със студена пода върху него и го върна в съзнание. Краткотрайното облекчение го доведе до сълзи. После чу съскането на кипяща вода между гърба си и печката и болките се завърнаха с удвоена сила.

— Още вода?

Той вдигна глава. Мъжът стоеше над него с втора кофа. Мъглата пред очите му се разнесе и в продължение на няколко секунди той го видя съвсем ясно. Светлината от пламъците, процеждаща се от отворите на печката, танцуваше върху лицето му. По челото му лъщяха капки пот.

— Съвсем просто е. Искам само да зная кой е. Полицай? Някой от гостите в хижата през онази нощ?

— През коя нощ? — проплака той.

— Знаеш през коя. Почти всички умряха. Хайде.

— Не знам. Нямам нищо общо с това, повярвай ми. Вода… моля те… моля…

— Молиш ме? Сериозно ли?

Миризмата. Миризмата на собствената му горяща плът. От гърлото му се изтръгна задавен шепот:

— Само… аз бях.

— Много хитро — засмя се меко мъжът. — Звучиш ми като човек, който ще каже всичко, само и само да се отърва от мъките. Опитваш се да ме убедиш, че не си в състояние дори да изречеш името на съучастника си. Но аз знам колко можеш да понесеш. Не си от крехките.

— Шарлоте…

Мъжът замахна с дилафа, но той дори не усети удара. За една блажена, сякаш дълга секунда всичко пред очите му потъмня. После адските мъки отново го връхлетяха.

— Тя е мъртва! — изкрещя мъжът. — Очаквам по-добро предложение!

— Имах предвид другата — той напрегна ума си. Та нали имаше услужлива памет, защо изведнъж му изневери? Явно действително бе получил мозъчна травма. — Австралийка.

— Лъжеш!

Очите му отново се затвориха. После го обля студен душ и за миг съзнанието му се проясни.

— Кой? И как? — настоя да получи отговор мъжът.

— Убий ме! Милост! Знаеш, че не прикривам никого. За бога, за какво ми е?

— Изобщо не съм сигурен в думите ти.

— Тогава защо просто не ме убиеш? Аз я убих. Чуваш ли? Хайде, убий ме! Така ще отмъстиш.

Мъжът остави кофата, свлече се на стола, отпусна лакти върху ръкохватките и подпря брадичка о свитите си юмруци.

— Знаеш ли… — подхвана той съвсем бавно, сякаш изобщо не бе чул думите на клетника, а мислеше за нещо свое, — … от години мечтая за този миг. А сега, когато стигнах до тук… Представях си, че ще ми се услади повече.

Мъжът го удари още веднъж с дилафа. Наклони глава и го изгледа. После със злобно изражение опря щипците в хълбока му.

— Навярно не проявявам достатъчно въображение и на ястието му липсва точната подправка?

Нещо накара мъжа да се обърне. Радиото работеше съвсем тихо. Той се приближи до него и го усили. Новинарска емисия. Гласове, отекващи в голямо помещение. Нещо за "Ховасхюта". Свидетелка. Следствен експеримент.

Клетникът замръзваше. Вече не си усещаше краката. Затвори очи и се помоли на Господ. Не да го избави от болките, както Го молеше досега. Попроси от Него опрощение. Помоли се кръвта на Исус да го очисти от греховете му, та те да легнат върху чужди плещи. Бе отнел живот. Молеше се да се окъпе в кръвта на опрощението. А после да умре.

Ад от светлина. Дори през слънчеви очила белотата пареше очите. Все едно гледаше море от диаманти; ослепителна, искряща светлина. Слънцето се отразяваше в снега и снегът отпращаше светлина към слънцето. Хари се отдръпна от прозореца, макар да знаеше, че отвън стъклата изглеждат като черни, непроницаеми огледала. Погледна си часовника. Пристигнаха в "Ховасхюта" през нощта. Юси Колка остана в хижата заедно с Кая и Хари, а другите от екипа се разделиха на две групи по четирима и се разположиха на около три километра в двата края на долината.