Ю Несбьо - Леопардът

— Добре дошли, уважаеми колеги! Свикахме тази пресконференция, за да ви осведомим за новите обстоятелства в разследването. Ако възникнат въпроси… — в залата се разнесе сподавен смях, — … ще имате възможност да ги зададете накрая. Давам думата на оглавяващия разследването, главен инспектор Микаел Белман.

Белман се прокашля. Абсолютно всички поканени медии бяха изпратили свои представители. Организаторите на пресконференцията разрешиха на телевизионните канали да поставят микрофоните си върху масата на подиума.

— Благодаря ви. За начало ще трябва да ви разочаровам. По броя на присъстващите и по лицата ви съдя, че навярно сме ви вдъхнали неоправдани надежди за новини по случая. — Журналистите посрещнаха "новината" с недоволни физиономии, придружени с въздишки. — Решихме да свикаме пресконференция, за да удовлетворим желанието ви да получавате своевременно всякаква информация по случая. Искрено съжалявам, ако сте пренебрегнали по-важни задължения, за да присъствате тук.

Белман се усмихна чаровно, неколцина журналисти се засмяха и той се увери, че са му простили.

Очерта в основни линии докъде е стигнало разследването. По-скоро повтори успехите на КРИПОС: уточняване произхода на въжето, с което е обесена Марит Улсен, идентифициране на поредната жертва — Аделе Ветлесен, разкриване на оръжието, използвано за умъртвяване на две от жертвите на убиеца, така наречената ябълка на Леополд. С две думи: нищо ново. Един журналист едва задуши прозявката си. Микаел Белман погледна листовете пред себе си. Или по-точно, погледна сценария си. Защото текстът пред него представляваше не друго, а именно сценарий на драматичен етюд, написан дума по дума. Внимателно обмислен и огледан под лупа. Съставен да звучи нито прекалено дръзко, нито прекалено плахо. Целта беше стръвта да мирише, но не и да вони.

— И накрая малко информация за свидетели по случая — подхвана той и забеляза как журналистите мигом се поизправиха на столовете. — Както знаете, отправихме публичен призив към лицата, отседнали в "Ховасхюта" заедно с жертвите, да се свържат с полицията. Получихме обаждане от жена на име Иска Пелър. Тя пристига довечера със самолет от Сидни и утре заминава заедно с един от колегите ни за хижата. Там ще се опитат да проведат следствен експеримент, като реконструират събитията през въпросната вечер.

По принцип полицията никога не би назовала име на свидетел, но Белман и компания целяха да отправят ясно послание към убиеца: полицията е открила човек от списъка с гости. Белман не натърти на "един (полицай)", но в съобщението му присъстваше информацията, че свидетелката ще бъде придружавана не от екип, а от един-единствен, и то съвсем редови представител на полицията. В самотна хижа в планината.

— Ние, разбира се, се надяваме госпожица Пелър да ни опише другите гости от онази нощ.

Подборът на езикови средства бе отприщил продължителна дискусия в разследващата група. По всеобщо мнение изразите трябваше да внушат на убиеца, че свидетелката е в състояние да го разобличи. Същевременно Хари обърна внимание колко важно е да не събуждат подозрението му с прекалено явни намеци за слабото полицейско присъствие в хижата. Затова предложи да смекчат посланието с лишеното от конкретност встъпително "и накрая малко информация за свидетели по случая" и леко небрежното "ние, разбира се, се надяваме". Така ще създадат впечатление, че все още нямат основания да смятат госпожица Пелър за важен свидетел, нуждаещ се от засилена полицейска охрана. Оставаше да се надяват убиецът да е на противоположното мнение.

— Какво е видяла тази свидетелка? Бихте ли уточнили как се изписва името ѝ? — попита журналистът от "Ставангер Афтенбла".

Нини се наведе към микрофона да напомни за уговорката въпроси да се задават накрая, но Микаел ѝ даде знак, че ще отговори:

— Ще изчакаме да се върне от "Ховасхюта", за да преценим доколко спомените ѝ ще бъдат от полза. — Той доближи устни до микрофона с логото на националната телевизия. — Свидетелката ще замине за "Ховасхюта" с един от най-опитните ни колеги и ще остане там едно денонощие.

Погледна към Хари Хуле. Застанал в дъното на помещението, старши инспекторът кимна предпазливо. Успя да прокара посланието: едно денонощие; двайсет и четири часа. Сложиха стръвта на тепсия и я поднесоха на убиеца. Белман плъзна поглед над множеството. Видя Пеликанката — единствената, изказала възражения срещу плана. Според нея било недопустимо органите на реда да заблуждават пресата съвсем умишлено. Микаел усети назряващия конфликт и я помоли да поговорят насаме, като разпусна другите от екипа за кратка почивка. След разговора на четири очи Пеликанката се присъедини към мнозинството.