Ю Несбьо - Леопардът

— Страхуваш ли се? — попита той.

— Не — простена тя, хвана твърдия му член, повдигна таза си и понечи да го вкара в себе си, но Хари отстрани ръката ѝ и го направи сам.

Докато проникваше в нея, не се чу звук. Само съвсем леко дихание. Той затвори очи. Не мърдаше, само се наслаждаваше на усещането. После внимателно започна да се движи. Отвори очи и улови погледа ѝ. Всеки миг тя щеше да се разплаче.

— Целуни ме — прошепна Кая.

Езикът ѝ се уви около неговия, отдолу — гладък, отгоре — грапав. Движенията им ту се забързваха, ту се забавяха. Тя го обърна и без да изпуска езика му, възседна Хари. Бедрата ѝ притискаха мускулите на корема му при всяко нейно отпускане. Изведнъж езикът ѝ се отскубна, тя отметна глава назад и простена дрезгаво два пъти. Сподавено животинско стенание, което се издигна, а когато въздухът ѝ свърши, изтъня. Гърлото ѝ се сви от задушения вик. Хари вдигна ръка и долепи два пръста до изпъкналата сънна артерия, пулсираща под кожата ѝ.

После тя извика — от болка, от гняв, като вик на освобождение. Хари усети как тестисите му се стегнаха и свърши. Усещането беше пълно, толкова непоносимо цялостно, че той удари с юмрук по стената. Кая се отпусна върху него, сякаш ѝ бе ударил смъртоносна инжекция.

Полежаха така, с разперени ръце и крака като убити. Хари усещаше как кръвта шуми в ушите му, а по тялото му плъзва вълна на блаженство и нещо друго, което — беше готов да се закълне — приличаше на щастие.

Заспа и се събуди, защото тя се сгуши в него. Беше облякла една от долните ризи на баща му. Целуна го, промърмори нещо и заспа. Задиша леко и спокойно. Хари прикова очи в тавана. Отново го нападнаха безброй мисли. Знаеше, че е безсмислено да се съпротивлява.

Почувства се толкова добре. Не се бе чувствал така, откакто… откакто…

Бяха оставили щорите вдигнати и в пет и половина светлини от фаровете на автомобилите пробиха мъглата. Осло се събуждаше. Жителите му се мъкнеха към работните си места. Хари погледна Кая за пореден път и заспа.

Хари се събуди в девет часа. Стаята вече се къпеше в дневна светлина, а леглото от другата страна беше празно На телефона си бе получил четири гласови съобщения.

Първото му бе изпратила Кая, докато пътувала към къщи, за да се преоблече за работа. Благодареше му за… Хари не чу за какво. Преди да затвори, тя се засмя кокетно.

Второто съобщение беше от Гюнар Хаген. Питаше Хари защо не отговаря на обажданията му. Журналистите здраво го погнали заради неоправдания арест на Тони Лайке.

Третото съобщение идваше от Гюнтер. Немецът за пореден път се пошегува с Хари — "Хари Клайн" — и съобщи, че лайпцигската полиция не е открила паспорта ни Юлиана Верни и следователно не може да потвърди дали вътре има печат от Кигали.

В четвъртото съобщение Микаел Белман молеше Хари да се яви в КРИПОС в два часа, както вероятно го е инструктирала и Сулнес.

Хари стана. Чувстваше се добре. Дори фантастично. Поразмърда се. Е, фантастично навярно беше прекалено силна дума.

Слезе на долния етаж, извади пакет сухари и проведе първо най-спешния си разговор.

— Говорите със Сьос Хуле — важно заяви тя.

Хари не успя да сдържи усмивката си.

— А ти говориш с Хари Хуле.

— Хари! — извика тя и повтори два пъти името му с искрено въодушевление.

— Здрасти, Сьос.

— Татко каза, че си се прибрал! Защо не се обади?

— Не се чувствах готов, Сьос. Ето, сега съм готов. А ти?

— Винаги съм готова, Хари. Много добре знаеш.

— Да, така е. Искаш ли да обядваме в центъра, преди да отидем в болницата? Аз черпя.

— Да! Звучиш ми толкова радостен, Хари. С Ракел ли си говорил? Тя ми се обади вчера. Какво беше това, Хари?

— Сухарите се изсипаха от пакета. Защо ти се обади Ракел?

— Да пита за татко. Разбрала, че е болен.

— Само затова ли?

— Да. Не. Искаше да ми каже, че Олег е добре.

— Чудесно — Хари едва преглътна. — Ще ти се обадя малко по-късно.

— Само да не ме забравиш. Толкова се радвам, че се прибра, Хари! Имам да ти разказвам много неща!

Хари остави телефона върху кухненския плот и се наведе да събере парчетата сухар от пода, но телефонът звънна отново. Сьос имаше навика да се сеща какво е забравила да му сподели чак след като приключат разговора. Хари се изправи и вдигна:

— Какво има?

Прокашляне. После нисък мъжки глас се представи като Абел. Името звучеше познато и Хари разрови паметта си, където старателно бе архивирал цели папки с информация за извършени убийства. Данните в тях се бяха запечатали завинаги в съзнанието му: имена, лица, адреси, дати, гласове, цветове и марки на автомобили. Но често се хващаше, че забравя имената на съседи, с които от три години дели етажна площадка, или кога Олег има рожден ден. Наричаше се детективска памет.