Ю Несбьо - Леопардът

— Всички сме продажни. Просто искаме различна цена, за да се откажем от принципите си. В различна валути. Ти — любов, аз — наркотици. И знаеш ли…

Кафеварката отново запя, но една октава по-високо от миналия път.

— … това те прави по-добър човек от мен. Искаш ли кафе?

Завъртя се и погледна фигурата, застанала неподвижно пред него. Стоеше там от цяла вечност, сякаш е неговата сянка. Цареше пълна тишина. Чуваше само собствения си дъх. Долови движение, нещо се вдигна в тъмното, чу се глухо просвирване и изведнъж го осени странна мисъл: тази фигура е точно това, неговата сянка. А той…

Мисълта заекна. Случи се някакво преместване във времето, някой наруши връзката с възприемането на картината.

Вторачи се смаян пред себе си и усети как по челото му се стича топла капка пот. Заговори, ала думите му се нижеха безсмислени. Нарушена бе връзката между мозъка и устата му. Пак чу тихото свирукане. После звукът отново изчезна. Всъщност изчезнаха всички звуци. Вече не чуваше дори собственото си дишане. Установи, че стои на колене, а телефонът му е паднал до него. Лъч бяла светлина прорязваше грубите дъски на пода, но и той изчезна, когато капката пот се плъзна към очите му и го заслепи. Тогава разбра, че това не е пот.

Третият удар се вряза в главата, гърлото и тялото му като леден къс. Всичко се вкочани.

"Не искам да умра" — помисли си той и се опита да повдигне ръка, за да предпази главата си, но се оказа неспособен да помръдне. Беше парализиран.

Не усети четвъртия удар, ала миризмата на дърво му подсказа, че е паднал по лице върху пода. Премига няколко пъти и си възвърна зрението на едното око. Пред себе ги видя чифт обувки за ски. Постепенно звуците се появиха: забързаното му дишане, спокойното дишане на другия; кръвта, която капеше върху дъските. Другият шепнеше, ала сякаш изкрещя думите в ухото му:

— Сега сме едно.

В два часа двамата продължаваха да разговарят в кухнята.

— Седмият човек… — Хари си наля още кафе. — Затвори очи. Как си го представяш? Говори спонтанно, не мисли.

— Изпълнен е с омраза и гняв; психически нестабилен, антипатичен. От онези типове, способни да събудят известно любопитство у жени като Аделе Ветлесен, но не за дълго. В дома си има цяла колекция от порносписания и филми.

— Кое те кара да мислиш така?

— Не знам, вероятно фактът, че е искал Аделе да облече като медицинска сестра.

— Продължавай.

— Представям си го женствен.

— Защо?

— Аделе е споделила с приятелката си, че ѝ прилича на съквартиранта ѝ по гласа. Следователно има висок глас — Кая поднесе чашата към устните си с усмивка. — А може и да е актьор. С висок глас и чувствени устни. Впрочем, още не съм се сетила как се казва онзи мъжествен актьор с женски глас.

Хари вдигна чашата си като за наздравица.

— А какво мислиш за сцената, на която Елиас Скуг е станал свидетел през онази нощ? Кои са били участници те? Дали е било изнасилване?

— Жената не е била Марит Улсен.

— Мм. Защо?

— Защото е била единствената дебеланка в хижата. Ако беше видял нея, Елиас веднага щеше да я познае по фигурата.

— И аз стигнах до същия извод. А дали е било изнасилване?

— Така изглежда от думите на Елиас. Мъжът запушил устата на жената с ръка, за да заглуши писъците ѝ, и я дръпнал в тоалетната. Какво друго обяснение може да има?

— Защо тогава Елиас Скуг не е възприел сцената като насилствен акт?

— Не знам. Сигурно се е подвел по… позата им, по езика на тялото им.

— Именно. Подсъзнанието ни възприема много повече информация от разума. Елиас е бил сигурен, че двойката ще нрави секс доброволно, и най-спокойно е заспал. Чак по- късно, когато е прочел за убийствата, се е разровил в откъслечните си спомени от онази нощ и се е усъмнил дали не е станал свидетел на изнасилване.

— Значи двамата — мъжът и жената — са били увлечени и любовна игра. Кои двойки го правят? Във всеки случай не двама души, които се запознават в хижа и излизат навън, за да си поговорят. Любовната игра предполага спокойствие и познаване на партньора.

— Следователно двамата са имали връзка. Според досегашните сведения в хижата през онази нощ е нощувала една-единствена двойка…

— Аделе и непознатият. Седмият човек.

— А може в хижата да са нощували и хора, за които не знаем. — Хари изтръска пепел от цигарата си.

— Къде е тоалетната? — попита Кая.

— Лявата врата в дъното на коридора.

Хари се загледа как цигареният дим се вие към абажура ни лампата над масата. Странно, не чу вратата на тоалетната да се отваря. Стана и излезе в коридора да провери.