Ю Несбьо - Леопардът

Кая стоеше пред вратата и се взираше в нея. На оскъдната светлина видя как тя преглътна. Проблесна мокър остър зъб. Хари сложи ръка на гърба ѝ и дори през дрехите усети колко силно бие сърцето ѝ.

— Искаш ли аз да отворя? — предложи Хари.

— Сигурно ме мислиш за луда.

— Кой не е луд? Ето, отварям, става ли?

Тя кимна. Хари натисна дръжката и отвори.

Изчака я край кухненската маса. Кая се върна, облечена в шлифера.

— Време е да се прибирам.

Хари кимна и я последва в коридора. Тя се наведе да си обуе ботушите.

— Случва се само когато съм изморена — обясни тя. — Иначе нямам проблем с вратите.

— Сигурен съм. Аз съм така с асансьорите.

— Наистина ли?

— Да.

— Сподели.

— Друг път. Кой знае, може пак да се видим.

Тя се умълча. Много бавно вдигна ципа на ботушите си. После се изправи рязко и се озова съвсем близо ди Хари. Той усети аромата ѝ като завръщащо се ехо.

— Кажи ми сега — помоли тя с нещо диво в очите, което Хари не успя да разтълкува.

— Добре — той усети боцкане във върховете на пръстите, все едно влиза на топло след дълъг престой на студа. — Когато бяхме малки, сестричката ми имаше дълга коса. Веднъж отидохме на свиждане на мама в болницата. Понеже татко не понася болници, разбрахме се той да ни чака долу. Двамата със Сьос се качихме сами. На връщане, докато слизахме с асансьора, тя беше застанала прекалено близо до решетката и косата ѝ се закачи за стената отвън. От шока не успях да помръдна. Гледах безпомощно как косата ѝ се опъва и започва да дърпа главата ѝ.

— Какво стана?

Хари си даваше сметка, че стоят доста близо един ди друг. Скъсили бяха дистанцията до минимум. И то cъвсем съзнателно. Той си пое дъх:

— Изгуби няколко кичура. Пак пораснаха. А аз… aз изгубих нещо друго, но безвъзвратно.

— Изплашила те е мисълта, че си се предал.

— Аз безспорно се предадох.

— На колко години беше?

— На достатъчно да се предам — усмихна се той. — Стига толкова самосъжаление за днес, а? Баща ми остана очарован от реверанса ти.

Кая се засмя тихо.

— Лека нощ — и направи реверанс.

Хари се отмести встрани и ѝ отвори външната врата.

— Лека нощ.

На стълбите тя се обърна.

— Хари?

— Да?

— В Хонконг не се ли чувстваше самотен?

— Самотен ли?

— Докато те гледах как спиш, ми изглеждаше много самотен.

— Така е — призна той — Чувствах се самотен. Лека нощ.

Останаха на местата си половин секунда повече. За толкова време Кая щеше да преполови стълбите, а Хари — да се е върнал в кухнята.

Тя обгърна тила му с ръка, привлече главата му към себе си и се повдигна на пръсти. Погледът ѝ се замъгли и очите ѝ се превърнаха в искрящо езеро, преди да ги затвори. Полуразтворените ѝ устни срещнаха неговите. Той не мърдаше, усещайки сладкия удар с кама в стомаха като инжекция с морфин.

Тя го пусна.

— Лека нощ, Хари.

Той кимна.

Кая се обърна и тръгна по стълбите. Хари влезе обратно и затвори внимателно вратата.

Изплакна чашите и кафеварката. На вратата пак се позвъни.

Хари отиде да отвори.

— Забравих нещо — отрони тя.

— Какво?

Тя посегна и погали челото му.

— Как изглеждаш.

Той я притегли в обятията си. Кожата ѝ, ароматът ѝ… Усети как пропада, но с блаженото усещане на стремглаво устремил се към бездната.

— Желая те — прошепна тя. — Искам да се любя с теб.

— И аз.

Отскубнаха се от обятията си. Вгледаха се един в друг. Помежду им се спусна внезапна тържественост и за миг Хари помисли, че Кая съжалява; че самият той се разкайва. Всичко стана прекалено изведнъж, прекалено набързо. Разделяха ги прекалено много неща, носеха прекалено голям товар от миналото си, а срещу постъпката им имаше многобройни доводи. И въпреки това тя хвана, макар и плахо, ръката му, прошепна "ела" и тръгна пред него по стълбите към горния етаж.

В спалнята цареше студ. Миришеше на родители. Хари включи осветлението.

Двойното легло бе застлано с две завивки и две възглавници. Хари помогна на Кая да смени чаршафите.

— От коя страна спи баща ти? — попита тя.

— От тази — посочи Хари.

— И е продължил да спи там дори след като тя си е отишла — прошепна сякаш на себе си тя. — За всеки случай.

Съблякоха се, без да се гледат. Сгушиха се под завивките и телата им се срещнаха.

Първо лежаха кротко един до друг, целуваха се внимателно, за да изпробват вкуса си и да не развалят магията. Вслушваха се в дишането си, в бръмченето на самотни автомобили отвън. После целувките станаха по-страстни, докосванията — по-дръзки и Хари чу възбуденото съскане на дъха ѝ в ухото си.