Ю Несбьо - Леопардът

Белман мълчеше, мускулите на челюстите му се стегнаха. Колка прибра въжето в раница и се приближи към двамата, но Белман му махна с ръка да се отдалечи, финландецът се обърна и тръгна към изхода като послушен териер.

— Какво искаш, Хари?

— Предлагам ти да се разберем на четири очи, вместо да се разправяме пред всички.

— Искаш да те моля за помощ, така ли?

Забеляза как лицето на Белман леко потъмня.

— Да не си въобразяваш, че се намираш в изгодна позиция да поставяш условия, Хари?

— По мое мнение отдавна не съм се намирал в по-изгодна позиция.

— Грешиш.

— Кая Сулнес не желае да работи повече за теб. Вече повиши Бьорн Холм, но дори да го върнеш в експертната група за оглед на местопрестъпления, ще остане доволен. В момента можеш да навредиш единствено на мен, Белман.

— Забрави ли, че мога моментално да те тикна на топло, и няма да видиш баща си, преди да умре?

— Така или иначе няма да го видя, Белман — поклати глава Хари.

Главният инспектор от КРИПОС повдигна вежда.

— Сутринта се обадиха от болницата. През нощта баща ми е изпаднал в кома. Според лекуващия го лекар, доктор Абел, няма да се събуди. Което не успях да кажа на баща си, ще си остане неизречено.

Белман изгледа мълчаливо Хари. Кафявите му като на лопатар очи бяха обърнати към Хари, но всъщност погледът му бе устремен навътре. Хари знаеше, че в момента в главата на главния инспектор се провежда заседание, белязано от сериозни разногласия между участницитe. Белман бавно разхлаби кесийката с магнезий от колана на кръста си, за да спечели още малко време за размисъл. После я натъпка в раницата с гневно движение.

— Ако — казвам ако — те помоля за помощ, без да ти извивам ръцете, защо ще ми помогнеш?

— Не знам.

Белман спря да прибира екипировката си и вдигна очи.

— Как така не знаеш?

— Във всеки случай няма да е от любов към теб, Белман. — Хари си пое дъх и започна да мачка кутията с цигари. — Понякога дори бездомниците откриват, че имат дом. Място, където искат да ги погребат някой ден. Знаеш ли къде искам да ме погребат, Белман? В парка пред Главното управление. Не защото обичам полицията или съм запален привърженик на така наречения "колективен дух". Тъкмо обратното: презирам малодушната преданост на полицаите към службата; плюя на изродената симбиоза, продиктувана единствено от страха, че един ден и на теб ще ти потрябва помощ от колега, за да отмъсти за теб, за да те оправдае с показанията си или за да си затвори очите. Ненавиждам всичко това. — Хари се обърна към Белман. — Но полицията е единственото, което имам. Там е коренът ми. А работата ми е да разкривам убийства Независимо дали за КРИПОС, или за Отдела за борба с насилието. Разбираш ли, Белман?

Главният инспектор стисна долната си устна с два пръста.

Хари кимна към стената:

— С каква трудност беше изкачването ти. Седем плюс?

— Осем минус. Склон без растителност и скали, без предварителен опит и без помощни средства към въжето.

— Трудна работа. Навярно онова, което искам от те, ти се струва още по-трудно, но настоявам да стане по моя начин.

— Добре — прокашля се Белман. — Добре, Хари. — Toй стегна силно шнура на раницата. — Ще ни помогнеш ли?

Хари прибра кутията с цигари обратно в джоба си и наведе глава.

— Разбира се.

— Първо трябва да попиташ началника си дали е съгласен да те пусне.

— Няма нужда — Хари стана. — Вече го осведомих, че оттук нататък ще работя с вас. Ще се видим в два.

Иска Пелър гледаше през прозореца на двуетажната тухлена сграда към наредените еднотипни къщи от другата страна на улицата. Гледката напомняше кой да е английски град, ала всъщност представляваше квартал "Бристъл" в Сидни, Австралия. Изви се хладен южен вятър. Очакваше се залезът да разхлади нажежения въздух.

Тя чуваше кучешки лай и бръмченето на двигатели от магистралата на две пресечки оттук. Двамата полицаи в автомобила отсреща се бяха сменили: на мястото на мъжа в жената дойдоха двама мъже. В момента отпиваха съвсем бавно от картонените си чаши с капачета. Пък и защо да бързаш, ако ти предстои осемчасово дежурство и на всичкото отгоре не бива да мърдаш от мястото си? Остава ти единствено да намалиш скоростта, да забавиш метаболизма си, да последваш примера на аборигените и да изпаднеш в безпаметно състояние, един вид режим на изчакване, подобен на анабиоза, който може да продължи дори няколко дни, ако се наложи. Иска Пелър се опита да си представи как тези спокойни кафеджии биха се притекли на помощ в случай на нужда.