Ю Несбьо - Леопардът

Хари изслуша мъжа, без да го прекъсва.

— Разбирам — каза накрая. — Благодаря ви за обаждането.

Прекрати разговора и набра друг номер.

— Свързахте се с КРИПОС — обади се отегчена телефонистка. — Микаел Белман не е в кабинета си.

— А къде е? Обажда се Хуле от Отдела за борба с насилието.

Телефонистката го осведоми за настоящото местонахождение на началника.

— Съвсем логично — отбеляза Хари.

— Моля? — прозина се тя.

— Често се занимава с това, нали?

Хари пусна телефона в джоба си. Загледа се през кухненския прозорец и тръгна към вратата. Натрошеният сухар изхрущя под ходилата му.

"Център за катерене "Скьойен" пишеше върху стъклената врата откъм паркинга. Хари бутна вратата и влезе. Спусна се по стълбите. Пресрещнаха го група въодушевени ученици и той спря да ги изчака. Долу си събу кубинките и ги остави на поставката за обувки. В голямата зала шестима души се катереха активно по десетметровите стени. Какви ти стени, приличаха повече на стръмните изкуствени скали от папие маше във филмите за Tapзан, които Хари и Йойстайн гледаха като деца в кино "Сюмра", с единствената разлика, че стените в тази зала бяха изпъстрени с разноцветни дръжки, болтове с възли и карабини. Хари тръгна по сините килимчета, от които се издигаше дискретен мирис на сапун и на потни крака. Спря до нисък, набит, кривокрак мъж, вторачил се нагоре. Въжето от седалката му се издигаше към друг катерач, който се люлееше на една ръка осем метра по-нагоре. С бърз подем встрани мъжът метна крак нагоре, заби пета под розова крушовидна дръжка, закрепи другия см крак върху малка издатина и намота въжето около котвата с елегантно движение.

— Got you! [77] Got you! (англ.) — Пипнах те! — Бел. прев. — извика той, отпусна се на въжето и опря крак о стената.

— Хубав хийл хук! — похвали го Хари. — Шефът ти май си пада позьор, а?

Юси Колка не отговори и дори не удостои Хари с поглед. Само освободи блокиращата макара.

— Секретарката ти ми каза да те търся тук — обърна се Хари към мъжа, който се спускаше надолу.

— Всеки ден по едно и също време — отвърна Белман. — Една от малкото привилегии, полагащи се на служителите на реда, е възможността да спортуват през работно време. А ти, Хари? Изглеждаш ми мускулест, с минимум телесни мазнини. Идеален си за катерач.

— Слаби амбиции.

Белман стъпи на пода широко разкрачен и издърпа още малко въже, за да развърже възела осмица.

— Не схванах какво ми каза.

— Не виждам смисъл да се катеря нависоко. От време на време се занимавам с боулдър [78] Боулдър — катерене на невисоки скали, при което не се използват обезопасителни въжета. — Бел. прев. .

— Боулдър — презрително изсумтя Белман, разхлаби ремъците на седалката и слезе. — Нали знаеш, че е по-болезнено да паднеш от двуметрова височина без, отколкото от трийсет метра с въже?

— Да — усмихна се сухо Хари. — Знам.

Белман седна на една дървена скамейка, събу си калцуните за катерене, които напомняха балетни пантофки, и разтърка крака. Колка издърпа въжето и започна да го навива.

— Получи съобщението ми, нали?

— Да.

— Тогава защо си се разбързал? Нали ще се видим в два на оперативка?

— Исках да уточним нещо, Белман.

— Да уточним ли?

— Да, и то на четири очи. Трябва да предоговорим условията, при които работя за твоя отбор.

— За моя отбор ли? — засмя се Белман. — Какви ги дрънкаш, Хари?

— Налага ли се да бъда още по-конкретен? Не ти трябвам, за да се обадя в Австралия, та да убедя онази жена да дойде в Норвегия, а ти да я използваш за примамка. Можеш и сам да го направиш. Всъщност искаш да ти помогна.

— Хари, за бога, какви…

— Изглеждаш изморен, Белман. Започна да усещаш как след убийството на Марит Улсен натискът върху теб се засилва неимоверно. — Хари седна на скамейката до Белман. И в седнало положение се извисяваше на десет сантиметра над главния инспектор от КРИПОС. — Цял ден се чувстваш като в играта "Feeding frenzy". Минаваш покрай будка за вестници, включваш си телевизора — отвсякъде те залива информация за Случая. За Случая, който още не си разплел. Шефовете непрекъснато те притискат. Всеки ден даваш пресконференция, а лешоядите се надвикват с въпроси. А сега човекът, когото пуснаха на свобода по твое нареждане, изчезна яко дим. Освирепелите репортери нападат ожесточено, вече се чува шведска, датска, дори английска реч. Аз се връщам оттам, накъдето си се запътил, Белман. Съвсем скоро ще чуеш и френска реч. Защото е крайно време да разплетеш Случая, Белман. Но се намираш в задънена улица.