Ю Несбьо - Леопардът

Сякаш някой го удари право в слепоочието.

Хари отвори широко очи. Отново се възцари тишина.

После звукът се завърна неочаквано.

Прониза ушите му. Проклетата противопожарна аларма. Същата, която го събуди. Звънецът на вратата. Хари погледна часовника: дванайсет и половина.

Излезе в антрето, включи външните лампи, видя профил зад опушеното стъкло, стисна револвера в ръка, завъртя топката на вратата с два пръста и дръпна рязко.

В тъмното забеляза следи от ски, прекосяващи двора. Не бяха негови, а призраците не оставят следи, нали?

Заобиколи къщата отзад. В същия миг се сети, че остави прозореца на спалнята отворен. Трябваше… Притаи дъх и сякаш някой също спря да диша. Не някой, а нещо Животно.

Обърна се. Отвори уста. Сърцето му спря да бие. Как е съумяло да се придвижи толкова бързо и безшумно? Как е дошло толкова… близо?

Кая се вторачи в него с широко отворени очи.

— Може ли да вляза?

Беше облечена във възширок шлифер, косата ѝ стърчеше напосоки, а лицето изглеждаше бледо и измъчено Хари премига няколко пъти, за да се увери, че не сънува Стори му се страшно красива.

Той се опита да не вдига шум, докато повръща. Не бе близвал алкохол повече от денонощие, но стомахът на алкохолиците е силно чувствителен и реагира бурно и при рязко връщане към алкохола, и при рязко лишаване от алкохол. Пусна водата, изпи на малки глътки чаша вода и се върна в кухнята. Кафеварката бумтеше на котлона, а Кая, седнала на един стол, вдигна глава към него.

— Значи, казваш, че Тони Лайке е изчезнал — кимна Хари.

— Да. Микаел нареди на хората си да го доведат, но не го открили никъде: нито вкъщи, нито в офиса. Не оставил съобщение на никого. Името му не фигурира в списъците с пасажери на самолетни компании през последното денонощие. Накрая се свързали с Лене Галтунг и тя изказала предположение, че годеникът ѝ е заминал в планината, за да се отдаде на размисъл. Случвало се често. Ако е права, Тони явно е взел влака, защото колата му си стои в гаража.

— Сигурно е отишъл в Юстаусе. Каза, че това е неговият район.

— Не е отседнал на хотел.

— Мм.

— Смятат, че той е в опасност.

— Кои?

— Белман и КРИПОС.

— А ти не си ли част от тях, та говориш в трето лице? И впрочем защо Белман толкова държи да намери Тони Лайке?

— Микаел имаше план да заложи капан на убиеца — Кая затвори очи.

— По-конкретно?

— Убиецът очевидно се опитва да очисти всички, прекарали онази нощ в "Ховасхюта". Затова Микаел искаше да помоли Лайке да се включи като примамка в инсценировка на полицията. Идеята беше Лайке да даде интервю на водещ вестник, в което да сподели, че заради стреса през последните дни е решил да се уедини на определено място, чието име ще издаде на журналиста.

— А КРИПОС ще причакат убиеца там.

— Да.

— Но планът се провали. Затова ли си тук?

Тя го погледна, без да мига.

— Остана още един човек, когото можем да използваме като примамка.

— За Иска Пелър ли говориш? Тя живее в Австралия.

— Белман знае, че ѝ е назначена персонална охрана, след като ти си разговарял с нея и с някой си Маккормак. Затова иска да я убедиш да дойде в Норвегия и да съдейства на КРИПОС.

— И защо да го правя?

Тя заби поглед в ръцете си.

— Знаеш с какво те държи. Ще продължи да те изнудва.

— Мм. Кога откри, че в стека с цигари има опиум?

— Докато го слагах върху поставката за шапки в спалнята. Прав си: опиумът има много силна миризма. А още помнех характерния мирис от жилището ти в Хонконг. Отворих стека и забелязах смъкнатия бандерол на най долната кутия. Намерих бучката и казах на Микаел. Toй ми нареди да ти върна стека, когато дойдеш да си го вземеш.

— Съзнанието, че съм те използвал, за да пренесеш дрогата, сигурно е приспало съвестта ти.

— Не, Хари — поклати глава тя. — Беше ми много трудно. Навярно за околните изглежда по-лесно, но…

— Но?

— Предадох ти съобщението на Микаел и повече няма да му правя услуги.

— Така ли?

— Ще му кажа, че не желая да се виждаме повече.

Кафеварката замлъкна.

— Отдавна трябваше да сложа край — продължи тя. — Нямам намерение да те моля да ми простиш за предателството, защото такова нещо не се прощава лесно. Просто исках да ти го кажа очи в очи, за да ме разбереш. Затова дойдох посред нощ. Да ти призная, че постъпих така, заслепена от любов като глупачка. Любовта ме направи продажна. А имах друга представа за себе си. — Тя подпря чело на ръцете си. — Измамих те, Хари. Ще ти кажа само, че предателството, което извърших спрямо самата себе си, ме мъчи още повече.