Ю Несбьо - Леопардът

Наведе се, сграбчи Кронгли за яката и го сложи да седне в стола. Дръпна жадно от цигарата и усети как димът стопля дробовете му.

— Съгласен съм, че версията ми за изнасилването малко издиша. Така или иначе, нито бившата ти съпруга, нито Шарлоте са подали жалба в полицията и моя задача като следовател е да търся други доказателства, нали? Затова пак се насочих към "Ховасхюта".

— Какви, по дяволите, ги говориш?

Кронгли звучеше като силно простуден.

— Става дума за младата жена, на която Елиас си излял душата вечерта преди убийството му. Возили се заедно в автобус и Елиас ѝ казал, че през нощта, прекарана в "Ховасхюта", най-вероятно е станал свидетел на изнасилване.

— Елиас?

— Да, Елиас. Спял леко и през нощта го събудил шум, Погледнал през прозореца на спалнята. Навън луната осветявала външната тоалетна и Елиас забелязал двама души. Жената стояла с лице към хижата, а мъжът — зад нея. Елиас не видял лицето му. Отначало ги възприел като любовна двойка. Жената извивала съблазнително талията си, а мъжът държал ръка над устата ѝ, явно за да не вдигат шум. Мъжът вкарал жената в тоалетната и Елиас — разочарован, задето не му се удал случай да повоайорства, — пак си легнал. Чак когато прочел за убийствата, го налегнали съмнения дали жената не се е гърчила в опит да се отскубне; дали мъжът не е запушил устата ѝ, за да не чуе никой виковете ѝ за помощ. — Хари дръпна от цигарата. — Ти ли беше, Кронгли?

Мъжът потърка брадичка.

— Алиби? — попита направо Хари.

— Спях у дома, сам. Елиас Скуг казал ли е коя е била жената?

— Не. А за мъжа — да не говорим, изобщо не е видял лицето му.

— Не съм аз. Живееш на ръба, Хуле.

— Това какво е — заплаха или комплимент?

Кронгли не отговори, ала в очите му танцуваше хладен смях.

Хари изгаси цигарата и се изправи.

— За твое сведение, бившата ти жена не си е разтваряла краката пред мен. Покани ме в учителската стая — при колегите си. Нещо ми подсказва, че тя се страхува да остане насаме с мъж. Усилията ти несъмнено са дали резултат, Кронгли.

— Не забравяй да хвърляш един поглед през рамо, Хуле.

Хари се обърна. Крупието, напълно невъзмутимо, все едно нищо не се е случило, вече бе подредило конете за нов старт.

— Ще заложите ли? — попита то на развален норвежки.

— Не — поклати глава Хари. — Нямам какво да заложа.

— Значи имате по-големи шансове за успех — отвърна крупието.

На излизане Хари предъвка няколко пъти репликата па виетнамеца и заключи, че е станало езиково недоразумение или не е схванал смисъла. Или това бе просто някаква глупава азиатска поговорка.

Микаел Белман чакаше. Обожаваше това усещане очакването тя да отвори, вълнението дали тя за пореден път ще надмине очакванията му. При всяка тяхна среща той се дивеше на красотата ѝ, сякаш е забравил колко е красива. Всеки път, когато тя отвореше вратата, му трябваха няколко секунди да попие хубостта ѝ, да осмисли потвърждението, че от всички мъже, които я желаят — на практика всеки зрящ мъж с що-годе хетеросексуална ориентация — тя бе избрала него. Нейният избор подхранваше самочувствието му на лидер на стадото, на алфа-самец, на петел с предимството пръв да се чифтосва с женските. Да, звучеше банално и доста вулгарно, но беше самата истина. Човек не се стреми да стане алфа-самец той си е такъв по природа. Животът на алфа-самеца не с съвсем лесен и приятен, ала не можеш да риташ срещу съдбата.

Вратата се отвори.

Тя носеше бял пуловер с висока яка тип "поло" и см бе вдигнала косата на кок. Изглеждаше изморена, очите ѝ видимо се бяха смалили. Но излъчваше неизменния финес, за който дори собствената му съпруга можеше само да мечтае. Поздрави го, обърна му гръб и се отправи към верандата. Той си взе бира от хладилника, излезе след нея и се настани в един от нелепо големите тежки столове.

— Защо седиш тук, на студа? Ще настинеш.

— Или ще си навлека рак на белите дробове — отвърни тя, взе димящата цигара от пепелника и четивото си.

Белман погледна корицата. "Ham on Rye". От Чарлс… Присви очи, за да прочете фамилното име. Буковски? Като аукционната къща ли?

— Нося добри новини — подхвана той. — Успяхме не просто да предотвратим гръмовен скандал, а и да обърнем целия инцидент с Лайке в наша полза. От Министерството на правосъдието днес се свързаха с мен. — Белман изпъна крака върху масата и огледа етикета на бутилката. — Искаха да ми благодарят, задето съм се намесил толкова категорично и съм издал заповед за незабавното освобождаване на Тони Лайке. Косите им настръхвали само при мисълта какво биха измислили Галтунг и адвокатите му, ако ние не се бяхме намесили. От Министерството поискаха да ги уверя, че лично ще ръководя разследването и никой извън КРИПОС няма правото да се намесва в решенията ми.