Ю Несбьо - Леопардът

Младежът се огледа ухилен, ала никой не реагира на грубата му шега и той се изчерви. Защото всички с известен опит в професията си спомняха отлично въпросния случай. Преподавателите във всички полицейски школи в Норвегия го споменаваха в лекциите си. Случаят се превърна в легенда, както и онзи, който го бе разплел.

— Хари Хуле.

— Обажда се Нийл Маккормак, Холи. Как си? Къде се ннмираш в момента?

Маккормак беше готов да се закълне, че чу "в кома", но предпочете да изтълкува странния отговор на Хари като име на норвежка местност.

— Говорих с Иска Пелър. Както ме предупреди, госпожицата не ни разказа нищо специално за въпросната вечер, но затова пък за следващата…

— Сериозно?

— Местен полицай закарал нея и приятелката ѝ Шарлоте в дома си — това вече го знаеш. И тук идва новото. Госпожица Пелър легнала да си почива, а полицаят и Шарлоте отишли да изпият по чаша вино във всекидневната. Неочаквано ченгето се опитало да прелъсти Шарлоте по доста настойчив начин, включващ физическо съприкосновение. Тя дори се развикала за помощ, Пелър се събудила, скочила от леглото и се втурнала във всекидневната, където заварила приятелката си със смъкнати до коленете панталони. Полицаят веднага се отдръпнал от жената, а Пелър и Шарлоте решили незабавно да се отправят към гарата и да отседнат в хотел в… не мога да го произнеса…

— В Яйло.

— Да.

— Като казваш, че полицаят се е опитал да "прелъсти" Шарлоте Лол, имаш предвид "да я изнасили", нали, Нийл?

— Не. След пространни обяснения с госпожица Пелър се обединихме около по-точно формулировка. Приятелката ѝ споделила, че полицаят ѝ свалил панталона npoтив волята ѝ, но не е докосвал интимните ѝ части.

— И все пак…

— Да, и аз не виждам друга причина да ѝ смъкне панталона, но не е извършил нищо наказуемо. Госпожица Пелър изцяло се съгласи с мен. Двете жени изобщо не са ходили в полицията. Просто си тръгнали от дома му. Полицаят дори помолил свой съсед да ги откара до гарата и им помогнал да се качат на влака. По думите на Пелър изглеждал напълно невъзмутим и видимо се вълнувал единствено от възможността да вземе номера на приятелката ѝ. Дори не се извинил. Все едно случката между него и Шарлоте Лол се вмества в нормалното понятие за флирт.

— Мм. Друго?

— По твоя препоръка ѝ осигурихме охрана. Двайсет и четири часово наблюдение, доставка на хранителни стоки и други необходими продукти до вратата. Иска Пелър може спокойно да се наслаждава на слънцето. Ако в "Бристъл" грее слънце, разбира се.

— Благодаря ти, Нийл. Ако изникне…

— … нещо друго, ще ти се обадя. Важи и обратното.

— Разбира се. Пази се.

"Кой ми го казва!" — помисли си Маккормак, затвори и се загледа в синьото следобедно небе. През лятото дните се удължиха. Нищо не пречи да поплава със сина си.

До залез-слънце оставаше около час и половина.

Хари стана и веднага се пъхна под душа. Стоя под горещата струя двайсетина минути. После излезе, подсуши омекналата си зачервена кожа с кърпа и се облече. Погледна мобилния си телефон: пропуснал бе осемнайсет повиквания, докато е спал. Значи, бързо се бяха сдобили с номера му. Позна номерата на трите водещи вестника в Норвегия и двата най-гледани телевизионни канала, защото вече бе научил с кои цифри започват. Всеки различен завършек на началната еднаква цифрова последователно обаче водеше до конкретни представители на журналистическата гилдия — освирепели за възможност да изкоментират водещо събитие. Кой знае защо, погледът на Хари спря върху един от номерата. Навярно подсъзнателно се забавляваше да запомня числа. Или просто позна кода на Ставангер. Върна се на списъка с входящи повиквания и откри същия номер — бяха разговаряли преди два дни. Кулбьорнсен.

Хари го набра и притисна телефона между рамото и бузата си, докато си завързваше кубинките и мислеше, че е крайно време да си купи нови. Летите железни подметки, които му позволяваха да стъпва спокойно дори върху пирони, се бяха разлепили.

— Майко мила! Хари, днес добре са те подредили в пресата. Очернили са те здравата. Какво казва шефът ти?

Кулбьорнсен звучеше като махмурлия или като болен.

Не знам. Не съм говорил с него.

— Засега отделът за борба с насилието се измъква чист от цялата афера. Нали си поел цялата вина. Началникът ти ли те накара да се жертваш в името на общото благо?

— Не.

Въпросът се появи след продължително мълчание:

— Да не би… Белман да те е накарал?

— Какво искаш, Кулбьорнсен?