Ю Несбьо - Леопардът

— Добре ли върви, Кронгли? — попита Хари и седна в съседното кресло.

Къдравата глава се извърна.

— Хари! — възкликна той с искрена радост в гласа. — Как ме откри?

— Защо мислиш, че съм те търсил? Може да съм редовен посетител на това заведение.

Кронгли се засмя и погледна конете, които напредваха по пистата, възседнати от метални жокеи.

— Как ли пък не! Всеки път, когато дойда в Осло, идвам тук. Никога не съм те засичал.

— Добре де. Посъветваха ме да те търся тук.

— Нима вече ми се носи слава? Навярно не подхожда на служител на реда да посещава такива места, макар законът да не ги забранява.

— Като каза закон — Хари поклати глава към крупието, което посочи кранчето на кега с бира с въпросително изражение, — точно за това искам да си поговорим.

— Давай — подкани го Кронгли, вторачен в пистата.

В състезанието водеше син кон в най-външния коридор, но предстоеше завой.

— Иска Пелър, болната австралийка, която си закарал в дома си, твърди, че си опипвал нейната приятелка Шарлоте Лол.

Хари не забеляза никаква промяна в съсредоточеното изражение на Кронгли. Зачака. Накрая Кронгли не издържа:

— Да коментирам показанията ѝ ли искаш?

— Само ако ти искаш.

— По тона ти съдя, че ти искаш. "Опипвал" не е точната дума. Пофлиртувахме, започнахме да се целуваме и аз понечих да премина на следващо ниво, но тя отказа. Опитах се да я убедя да продължим. Повечето жени очакват мъжът да бъде по-настоятелен, част от играта е. Не се е случило нищо повече.

— Шарлоте е казала друго на приятелката си. Да не твърдиш, че лъже?

— Не.

— Ами?

— Просто Шарлоте е спестила умишлено някои подробности от случилото се. Добродетелните католички искат да изглеждат по-благонравни, отколкото са в действителност.

— А как ще обясниш, че двете — въпреки състоянието на Пелър — са решили да нощуват другаде?

— Австралийката настоя да си тръгнат. Нямам представа какви са им отношенията. Нещата между близки приятелки често се размиват. По мое впечатление Пелър не си пада по мъже. — Той вдигна полупразната халба от масата. — Накъде биеш, Хари?

— Питам се защо си премълчал тази случка пред колежката ми Кая Сулнес, когато тя дойде в Юстаусе.

— А аз се питам защо продължаваш да дълбаеш по случая. След като прочетох днешните вестници, разбрах, че КРИПОС води разследването.

Кронгли отново се съсредоточи върху конете. След завоя жълтият от трети коридор поведе с една дължина.

— Да, но изнасилванията все още влизат в ресора ни Отдела за борба с насилието — възрази Хари.

— Изнасилване ли? Ти още ли не си изтрезнял, Хари?

— По-трезвен съм, отколкото се надявам да си бил ти, Кронгли. — Хари извади кутията с цигари и лапна една леко изкривена. — Говоря за всички случаи, когато си пребивал и насилвал бившата си жена в Юстаусе.

Кронгли се обърна към Хари и при рязкото движение събори халбата. Бирата попи в зеленото сукно, а мокрото петно се разрастваше с темповете, с които Вермахтът е завземал територии на картата на Европа.

— Преди малко ходих в училището, където тя работи — поясни Хари и запали цигарата. — Тя ме посъветва да те потърся тук. По думите ѝ не се е изнесла от дома ви, а е избягала. Ти…

Хари не успя да продължи. С ловко движение Кронгли завъртя стола му с крак и го нападна в гръб, преди Хари да реагира. Ленсманът стегна китките му здраво. Хари знаеше какво предстои, защото още през първата година в Полицейската академия ги учеха точно това: как се прилага така наречената полицейска хватка. И въпреки това Хари изостана: забави се с една секунда; двете денонощия, удавени в алкохол, и четирийсетте години, през които така и не помъдря, си казаха думата. Кронгли опъна ръцете му назад и Хари удари слепоочието и челюстта си в масата. Онази страна от челюстта, която бе счупена. Изкрещя от болка и за миг му причерня. После се посъвзе, усети отново парещата болка и направи опит ди се отскубне. Макар и силен мъж, Хари нямаше големи шансове срещу такъв противник. Горещият дъх на Кронли го лъхна право в лицето:

— Не биваше да го правиш, Хари. Не биваше да говориш с тази курва. Готова е да ти наприказва всякакви лъжи. Тя разтвори ли си веднага краката, а, Хари?

Кронгли го натисна още по-безжалостно и черепът на Хари изпука. Два коня бяха на път да пробият челото и носа му. Хари вдигна десния си крак и настъпи Кронгли с всичка сила. Онзи изкрещя. Хари се освободи от хватката, завъртя се и го удари, но не с юмрук — достатъчно пръсти си бе чупил заради подобни глупави прояви, — а с лакът. Улучи Кронгли там, където боли най-много: не в брадичката, а малко по-встрани. Кронгли залитна назад, строполи се върху нисък стол и се свлече на пода с вдигнати във въздуха крака. Върху обувката на Кронгли се бe образувала кървава диря след срещата с кубинка, която отдавна беше за изхвърляне. Хари не бе изпуснал цигарата между устните си, а с крайчеца на окото си забеляза, че червеният кон в първи коридор се е устремил към финалната права и към победата.