Ю Несбьо - Леопардът

— Как да ти кажа, Хари… Точно като теб водя самостоятелно, един вид тайно разследване и искам да разбера дали все още сме от един отбор.

— Нямам отбор, Кулбьорнсен.

— Ясно, значи сме от един отбор. Този на губещите.

— Каня се да го напусна.

— Ти решаваш. Говорих със Стине Йолберг— Елиас Скуг непрекъснато се увъртал около нея.

— И?

— Оказва се, че Елиас Скуг ѝ е разказал нещо за нощта в хижата, което е пропуснала да спомене по време на първия разпит.

— Възвърнах си вярата в повторния разпит — промърмори Хари.

— Какво?

— Нищо, нищо. Давай нататък.

"Бомбай Гардън" принадлежеше към онези заведения, които на пръв поглед са обречени на сигурна гибел, ала за разлика от по-лъскавите си конкуренти устояват на житейските бури година след година. "Бомбай Гардън" бешe забутано в централната част на Осло и по-конкретно в странична уличка между някогашен склад за дървен материал и хале на фалирала фабрика, използвано от самодейна театрална трупа. Агенцията по храните ту отнемаше, ту възстановяваше лиценза на заведението за продажба на спиртни напитки. Същото важеше и за правото да сервират храна. По време на рутинна проверка служители от Инспекцията за контрол на общественото здраве се натъкнаха на гризач в кухнята. Не успяха да определят биологичния му вид, само установиха известно сродство с Rattus norvegicus [76] Rattus norvegicus — норвежки плъх. — Бел. прев. . В полето за коментар представителят ни Инспекцията се увлече във волнодумство и нарече кухнята на заведението "местопрестъпление", където "несъмнено е било извършено изключително кърваво убийство". Игралните автомати, монтирани покрай стените, носеxa добра печалба, ала нерядко посетителите крадяха от тях. Всъщност, противно на мълвата, собствениците — виетнамци по произход, — не използваха заведението, за да "перат" доходите си от наркобизнес. Причината "Бомбай Гардън" все още да държи глава над водата, се криеше в дъното на помещението зад две затворени врати. Там се намираше един от така наречените частни клубове в столицата. Достъп имаха единствено членове на клуба. На практика, за да си осигуриш членство, бе достатъчно да подпишеш молба-декларация, каквито виетнамецът зад бара в ресторанта веднага даваше на желаещите. После той мигновено одобрява молбата срещу годишен членски внос от сто крони. Съгласиш ли се, пускат те вътре и заключват вратата зад гърба ти.

Посреща те задимена стая — забраната за тютюнопушене не важи за частните клубове — и овален макет на хиподрум, покрит със зелено сукно и разделен на седем коридора. Във всеки коридор се движи по един метален кон, закачен за спица. Скоростта на конете се мени постоянно. Определя я компютър, който бръмчи под масата. Решенията му, доколкото се бяха убедили членовете на клуба, се основаваха на пълна случайност и непредсказуемост. Ще рече, компютърната програма променя скоростта на някои коне на произволен принцип, а това се отразява на залозите и на печалбите. Около пистата членове на клуба — някои редовни, други новоприети — седяха в удобни кожени люлеещи се кресла и пушеха, пиеха бира на преференциална цена и подвикваха на конете, на които бяха заложили.

Понеже клубът оперираше в сивата юридическа зони на закона за хазарта, при дванайсет или повече участници залогът на човек по правило не биваше да надвишава сто крони на гонка. Ако обаче броят на присъстващите е по-малък от дванайсет, правилникът на клуба разглеждаше залагащите като приятелска компания, използваща територията на клуба за частна сбирка. В такива случаи собствениците на клуба отказваха да се намесват и оставяха мъжете свободно да правят залози помежду си, защото според устава на заведението това си е въпрос, засягащ единствено тях. По тази причина в стаята в дъното на "Бомбай Гардън" почти винаги присъстваха точно единайсет души. Впрочем, никой не беше виждал градината на заведението, за която претендираше името му.

В четиринайсет и десет най-новият член на клуба, сдобил се с правото да участва в залозите четирийсет секунди по-рано, прекрачи прага на залата и установи, че вътре има само двама души: клиент, седнал в едно от креслата с гръб към новодошлия, и мъж от виетнамски произход, облечен в жилетка на крупие, който явно надзираваше състезанията и залозите.

Гърбът на клиента беше широк и изпълваше фланелената риза. По яката се спускаха черни къдрици.