Ю Несбьо - Леопардът

— Госпожице Пелър — началникът се облегна и скръсти ръце над внушителния си корем с форма на полукълбо. — Защо не ни казахте това по-рано?

— Защо да го правя? — сви рамене тя. — Никой не ме е питал, а и не виждам каква е връзката с убийството на Шарлоте. Сега ви го казвам, защото ме разпитвате за подробности. Останах с впечатлението, че ви интересува предимно случилото се в хижата, а не… последвалото премеждие. Всъщност това е най-точната дума: малко премеждие. Справихме се бързо и го забравихме почти веднага. Такива идиоти има навсякъде. Не можеш да изтребиш всички подобни твари.

Маккормак се позасмя. Тя, разбира се, беше съвършено права. Маккормак също нямаше никакво желание да се впуска по следите на извършителя в този случай. Намесено ли е лице със служебно звание от полицията възникват безброй неприятности, проблеми и работата ce удвоява. Той погледна през прозореца. Слънцето блестеше във водата на Порт Джаксън от страната на Манли, където още се виеше дим, макар от потушаването на последния за сезона пожар да измина повече от седмица. Пушекът се носеше на юг. Приятен, топъл северен ветрец, идеален за плаване. Маккормак харесваше Хари Хуле или Лили, както го наричаше. Норвежецът се представи блестящо, докато им помагаше да заловят убиеца клоун. Но високият рус мъж звучеше изтощен по телефона. Маккормак се молеше Холи да не е поел по поредния гибелен куpc.

— Нека започнем отначало, госпожице Пелър.

Микаел Белман влезе в зала "Один" и разговорите тутакси утихнаха. Бързо се приближи до катедрата, постави записките пред себе си, включи компютъра към проектора и застана разкрачен пред аудиторията. Разследващата група наброяваше трийсет и шестима души — три пъти повече от обичайното. Понеже работеха от дълго време без никакъв резултат, Белман на няколко пъти се наложи да им повдига духа, но като цяло момчетата се държаха мъжки. Затова началникът приобщи и тях към начинанието, което трябваше да се превърне в гръмовен успех: ареста на Тони Лайке.

— Вероятно сте прочели днешните вестници — подхвана той.

Успя да спаси остатъците от честта на Отдела си. На първa страница на двата най-големи ежедневника стоеше една и съща снимка: Тони Лайке влиза в автомобил пред Главното управление. Третият водещ вестник бе публикувал снимка на Хари Хуле, извадена от архива на телевизионно токшоу, където старши инспекторът говори за Снежния човек.

— Както виждате, Хари Хуле пое отговорността за случилото се; впрочем така беше редно.

Белман чу как стените запратиха обратно думите му. Срещна мълчаливите сънливи погледи на подчинените си. Или се бяха изморили? Трябваше веднага да ги мотивира за действие, защото стана напечено. Началникът на КРИПОС се отби да съобщи, че Министерството задава въпроси. Времето изтичаше.

— Вече нямаме главен заподозрян — продължи Белман, — но добрата новина е, че се появиха нови улики. И всички те са свързани с "Ховасхюта" в Юстаусе.

Приближи се до компютъра, натисна клавиш и на екрана пред присъстващите се появи първата страница с презентация на Power Point, подготвена от Белман.

В рамките на половин час той успя да изложи всички факти, имена, часове и предполагаеми маршрути.

— Въпросът — Белман изключи компютъра — е за какви убийства става дума. Според мен е време да спрем да се занимаваме с типичното серийно убийство. Жертвите не са случайно подбрани от определена демографска група, а са свързани с конкретно място и конкретен ден Имаме сериозни основания да подозираме наличието ни рационално обусловен мотив. В такъв случай задачата ни се улеснява значително: разберем ли какъв е мотивът, веднага ще пипнем убиеца.

Белман забеляза, че повечето присъстващи кимнаха одобрително, и продължи:

— За съжаление не разполагаме със свидетелски показания. Единственият все още жив свидетел — Иска Пелър — е лежала болна в отделна спалня през цялото денонощие Другите са или мъртви, или не са се свързали с нас. Знаем например, че Аделе Ветлесен е пътувала в компанията на мъж, с когото се е познавала отскоро, но никой от приятелите ѝ не знае кой е той. Явно връзката им не е просъществувала дълго. Иззехме компютъра и телефона ѝ, проверката на всички мъжки имена обаче ще отнеме доста време. Докато не се появи надежден свидетел, трябва да си изградим работна версия за мотива на убиеца. Защо някой би отнел живота на четирима души?

— От ревност или защото чува гласове — прогърмя мощен глас от дъното на залата. — Опитът го показва.