Ю Несбьо - Леопардът

— Току-що се видяхме принудени да пуснем Тони Лайке на свобода, защото представи желязно алиби за две oт убийствата. Единствената улика, която имаме срещу него, е телефонно обаждане до една от жертвите. Направихме обаче доста смели изказвания пред медиите. Лайке и бъдещият му тъст ще се опитат да ни скроят шапката. Трябва още тази вечер да пуснем прессъобщение с обяснението, че арестът се е състоял въз основа на заповед за задържане, която ти, Хари Хуле, инспектор с доста съмнителна слава, си успял да издействаш от неопитна прокурорка в Главното управление благодарение на манипулативните си похвати. Арестът на Лайке ще бъде представен като твоя солова акция, предприета единствено по твое усмотрение, и ти ще поемеш публично цялата отговорност. Ние от КРИПОС сме надушили нередности още по време на ареста, провели сме разговор със задържания и сме си изяснили действителното положение на нещата. Затова незабавно сме го освободили. Ще присъстваш на пресконференцията, ще се подпишеш под комюникето и повече няма да правиш никакви изявления по случая. Нито дума. Ясно?

Хари отново погледна с желание към глътката в бутилката.

— Мм. Доста строга заповед. И си мислиш, че журналистите ще ти повярват, след като те видяха как доволно се перчиш и те чуха да обявяваш ареста за своя лична заслуга?

— Поех отговорността — така ще пише в комюникето. Избрал съм да обявя ареста пред медиите, защото съм го приел като мой служебен дълг, макар да съм подозирал грешка, допусната от мой колега. Но когато Хари Хуле е решил да признае вината си, не съм възразил, защото, първо, той е опитен полицай, и второ, не ми е пряк подчинен.

— Ако не подпиша прессъобщението, ще ме съдят за контрабанден внос и притежание на наркотици. Това ли е моята мотивация?

Белман долепи върховете на пръстите си и се олюля на стола.

— Да. Нека ти помогна да вземеш по-бързо решение относно обещанието да те закопчая веднага, ако не се съгласиш да поемеш вината. Би било жалко да киснеш в ареста, докато баща ти гасне в болницата. Разбрах колко е зле. Тъжна история.

Хари се облегна на дивана. Такива опити за изнудване обикновено го вбесяваха. Някогашният, по-млад Хари би реагирал бурно, ала сегашният искаше да се свие върху дивана, вмирисан на повръщано и на пот, да затвори очи и да се моли всички — Белман, Кая, сенките до прозореца, да се махнат. И все пак умът му инстинктивно продължаваше да следва усвоения професионален навик да pазсъждава:

— Да оставим за малко моя случай настрана. Каква е мотивацията на Лайке да потвърди версията ти? Той знае, че не аз, а хората ти от КРИПОС го арестуваха и го разпитваха.

Хари се досети за отговора още преди Белман да заговори:

— Защото Лайке осъзнава, че арестът показва моралните му устои в съмнителна светлина. А в момента той се опитва да стартира сериозен проект и това клеймо петни името му пред потенциалните инвеститори. Най-добрият начин да се отърве от него е като подкрепи версията за безумна проява на психически нестабилен полицай, който не е съгласувал действията си с началството. Добре ла ти звучи?

Хари кимна.

— Да не забравяме и професионалното съсловие… подхвана Белман.

— Да, ще защитя цялата полицейска гилдия, като поема на плещите си цялата вина.

— Винаги съм знаел, че си сравнително умен мъж, Хуле — усмихна се Белман. — Договорихме ли се?

Хари се замисли. Колкото по-скоро си тръгне Белмнн толкова по-скоро Хари ще провери дали на дъното на бутилката действително е останало малко уиски. Кимна.

— Това е прессъобщението. Подпиши се отдолу.

Белман плъзна лист с химикалка към Хари. В тъмното написаното не се виждаше. И какво от това? Хари се подписа.

— Добре — Белман взе листа и стана. Светлината на улична лампа падна върху лицето му и петната лъсннхи като маскировъчна боя. — Така за всички ни е по-добре Не го забравяй, Хари, и си почини.

"Снизходителният опит на победителя да покаже загриженост" — помисли си Хари, затвори очи и усети как сънят го призовава. Пак отвори очи, изправи се с мъка и изпрати Белман до стълбите. Кая продължаваше да стои навън със скръстени ръце.

Хари забеляза как Белман ѝ кимна заговорнически. В отговор тя само сви рамене. Белман пресече улицата, качи се в колата си — същата, която Хари забеляза на "Людер Саген" през онази вечер, — запали и потегли. Кая се приближи до стълбите.

— Защо удари Бьорн Холм? — прошепна тя със задавен глас.

Хари се обърна, за да влезе, но тя го изпревари. Взе стълбите на два скока и му препречи пътя. Лъхна го горещият ѝ трескав дъх: