Ю Несбьо - Леопардът

— Мм. Но Евен не си е отишъл…

— Очаквах да го видя зад всяка затворена врата — кимна Кая.

— И затова…

Тя пак кимна.

— Когато през онова лято се прибрах от болницата, не посмях да отворя вратата на стаята ми. Цялото ми същество се съпротивляваше, защото знаех, че направя ли го, той ще ме посрещне, обесен на лампата. И виновната ще бъда аз.

— Винаги се чувстваме виновни, нали?

— Винаги.

— И никой не е в състояние да ни убеди, че вината не е наша, дори самите ние.

Хари запрати фаса към мрака и си запали нова цигара. Корабчето във фиорда акостира на пристана. Подухна вятър. Въздушната струя засвири глухо и печално, минавайки през бойниците.

— Защо плачеш? — тихо попита Хари.

— Защото виновната съм аз — прошепна тя, докато сълзите се стичаха по бузите ѝ. — За всичко съм виновна аз. Знаел си през цялото време, нали?

Хари дръпна от цигарата и раздуха жарта на върха ѝ.

— Не през цялото време.

— А откога?

— Откакто Бьорн Холм се подаде пред вратата на „Холмен“. Може да е отличен криминален експерт, но не е Робърт де Ниро. Изненадата, изписана по лицето му, беше напълно неподправена.

— Само толкова?

— Нямах нужда от повече. По изражението му разбрах, че не е подозирал за намеренията ми да арестувам Лайке. Следователно не Бьорн бе изпял информацията на Белман. А щом не е бил Бьорн, остава само една възможна къртица.

Тя кимна и избърса сълзите си.

— Защо не каза нищо? Защо не направи нищо? Защо не ме обезглави например?

— И какъв смисъл има? Допуснах, че си имала сериозни причини.

Тя поклати глава. По бузите ѝ отново се търколиха сълзи.

— Не знам какво ти е обещал — продължи Хари. — Навярно висок пост в новия всемогъщ КРИПОС. Явно обаче съм познал, когато предположих, че си хлътнала по женен мъж, който непрекъснато те уверява как ще напусне жена си и децата, но всичко си остава само на думи.

Тя изхлипа съвсем тихо. Главата ѝ клюмаше, сякаш ѝ тежи. На Хари му заприлича на цвете, приведено от падналите дъждовни капки.

— Само не разбрах защо ме повика да се видим — призна Хари и огледа неодобрително цигарата си. Май е време да смени марката. — Първо си помислих, че искаш да ми признаеш какво си направила, но бързо се разубедих. Какво става? Чакаме ли някого, или предстои да се случи нещо? КРИПОС ме извадиха от играта. Доколкото знам, повече няма как да им навредя.

Тя погледна часовника и подсмръкна.

— Може ли да отидем у вас, Хари?

— Защо? Да не би някой да ни чака там?

Тя кимна. Хари пресуши манерката.

Вратата беше изкъртена. Дървените стружки, посипали се върху стълбището, показваха, че е използван кози крак: взлом, лишен от изтънченост, и никакви опити да се заличат следите. Типично по полицейски.

На стълбите Хари се обърна. Кая, слязла от колата, стоеше със скръстени ръце. Той влезе.

Всекидневната тънеше в мрак, разпръскван единствено от светлинката в отвореното барче. Въпреки тъмнината Хари веднага позна силуета до прозореца.

— Главен инспектор Белман, седиш в креслото на баща ми.

— Позволих си тази волност, понеже диванът вони непоносимо. Дори кучето не посмя да го доближи.

— Какво да ти предложа? — Хари кимна към барчето и седна на дивана. — Или сам си намерил нещо?

Белман поклати глава.

— Не аз, кучето.

— Мм. Сигурен съм, че си уредил заповед за обиск, но ми е любопитно какво основание си посочил.

— Анонимен сигнал. Според подателя си внесъл наркотици в страната чрез нищо неподозиращо трето лице и дрогата най-вероятно се намира в жилището ти.

— И потвърди ли се сигналът?

— Служебното куче откри нещо: бучка с жълтеникавокафява субстанция, увита в станиол. Не прилича на "стоката", която обикновено конфискуваме в страната, и засега не може да се каже за какво точно става дума. Обмисляме дали да подложим находката на експертиза.

— Обмисляте?

— Може да се окаже опиум, но не е изключено и да е най-обикновено парче пластилин или глина. Зависи.

— От какво?

— От теб, Хари. И от мен.

— В смисъл?

— Ако се съгласиш да ни направиш услуга, съвсем възможно е да сметна, че бучката е от пластилин, и да се откажа от веществен анализ. Всеки ръководител е длъжен да преценява кои задачи са най-спешни и да не губи времето на подопечните си, нали?

— Щом казваш. За каква услуга говориш?

— Умен мъж като теб не се нуждае от пространна увертюра, Хари. Затова няма да увъртам: искам да приемеш ролята на изкупителна жертва.

Хари забеляза кафявото оцветяване върху дъното и и бутилката от "Джим Бийм" върху масичката, но успя ди устои на изкушението да излее остатъка от течността в гърлото си.