Ю Несбьо - Леопардът

Кая не отговори. По време на дългите раздели с Микаел, наложителни заради семейните и професионалните му ангажименти, Кая копнееше да зърне усмивката му. Тогава защо сега ѝ се повдигаше от същата тази усмивка?

— Да… да не би да…

— Ще направя каквото трябва — прекъсна я Микаел и си погледна часовника.

— А именно?

— Ти как мислиш? — сви рамене той. — Ще сложа другиго на топа на устата.

— Не ме моли за такова нещо, Микаел.

— Аз не те моля, миличка. Заповядвам ти.

— А ако… — едва доловимо подхвана тя, — … ако откажа?

— Тогава ще смачкам не само Хуле, но и теб.

Лампите обливаха със светлина пигментните петна по кожата му. "Красавец — възхити се тя. — Някой трябва да го нарисува."

Марионетките танцуват по план. Хари Хуле откри, че позвъних на Елиас Скуг. Харесвам го. Ако се познавахме от деца или юноши, вероятно щяхме да се сприятелим. Свързват ни доста общи черти. Например интелигентността. Единствен той от всички разследващи притежава способността да вижда какво става зад мъглата на привидното. Това, разбира се, означава, че се налага да внимавам с него. Очаквам продължението с детско нетърпение.

Хари отвори очи и погледът му мигом падна върху тлъст четвъртит червен бръмбар, който пълзеше между него и празните бутилки и издаваше звук, подобен на котешко мъркане. Спря, после пак започна да мърка и се придвижи с още пет сантиметра към Хари. Пълзейки по стъкления плот на ниската масичка, насекомото оставяше диря в прахта. Хари протегна ръка, хвана бръмбара и го долепи до ухото си:

— Престани да ми звъниш, Йойстайн.

— Хари…

— Кой се обажда, по дяволите?

— Кая. Какво правиш?

Хари погледна дисплея, за да се увери, че гласът не го лъже.

— Почивам си.

Стомахът му отново се готвеше да се освободи от съдържанието си.

— Къде си почиваш?

— На дивана. Ако няма нищо важно, ще затварям.

— В "Опсал" ли си?

— Да видим… Да, шарката на тапетите май е същата. Трябва да затварям.

Хари запрати телефона към долната част на дивани изправи се, наведе се, за да позиционира напред центъра на тежестта, и с колебливи крачки тръгна, като използваше главата си едновременно като пеленгатор и таран. [72] Таран — машина за разбиване и пробиване стените на обсаден град. — Бел. прев. Навигационната му система го отведе в кухнята без сериозни премеждия. Хвана се с две ръце за мивката и повърна. Отвори очи. Бе забравил да извади отцедника за чинии от коритото и сега по единствената чиния върху него се стичаше мръсна жълто-зелена струя. Хари пусна чешмата. Едно от предимствата да си алкохолик, върнал се към чашката, е, че през втория ден повръщаш течност, която не запушва сифона.

Хари пи направо от кранчето. Внимаваше да не прекалява с водата. Друго предимство на опитния алкохолик е, че знае какво може да понесе стомахът му и какво — не Върна се във всекидневната, като вървеше разкрачен, все едно се е изпуснал в панталона. Това впрочем бе твърде вероятно. Легна на дивана и чу тихо квакане откъм краката си. Тънко гласче го викаше по име. Хари набара телефона и пак го долепи до ухото си:

— Какво има?

Чудеше се как да постъпи с жлъчката, която изгаряше гърлото му като лава: да я изхрачи или да я преглътне Или просто да я остави да го изгаря, защото го заслужава. Тя поиска да се видят и предложи ресторант "Екеберг". Веднага или след час.

Хари погледна празните бутилки от "Джим Бийм" върху масичката, после — часовника. Седем. Магазините за алкохол са затворени. Ресторант с бар.

— Веднага — избра той.

Затвори, но телефонът пак звънна. Хари погледна дисплея и вдигна:

— Здрасти, Йойстайн.

— Защо ми вдигаш чак сега? Не ме плаши така. Вече си мислех, че си свършил като Джими Хендрикс [73] Легендарният музикант се задушава в собственото си повръщано след злоупотреба с барбитурати. — Бел. прев. .

— Ще ме закараш ли до ресторант "Екеберг"?

— Ти за какъв ме мислиш?! Да не съм шофьор на такси!

Осемнайсет минути по-късно Йойстайн спря пред къщата на Улав Хуле, свали прозореца и се провикна през смях:

— Да ти помогна ли да заключиш входната врата, проклет пияндурник такъв?

Потеглиха. Докато минаваха през Нурщран, Йойстайн попита:

— Ще вечеряте, значи? Защото има изгледи да се чукате или защото вече си я изчукал?

— Спокойно. Колеги сме.

— Именно! Бившата ми жена казваше, че "най-съблазнително изглежда онова, което всеки ден ти е пред очите". Прочела го в някакво списание. Само дето говореше не за мен, а за шибания плъх в съседния офис.