Ю Несбьо - Леопардът

Тя се обърна и млъкна, пронизана от хладния му поглед.

— но вие, разбира се, вече сте проверили — побърза да добави Кая.

— Не се наложи. На всяка бариера е плащал в брой и системата не е регистрирала кога е преминал автомобилът му.

Тя кимна. Приближиха се до следващата картина и застанаха зад неколцина японци, които сочеха и жестикулираха бурно, говорейки на странния си неразбираем език. Кая и Белман бяха избрали музея на Едвард Мунк за място на делничните срещи заради безспорното му предимство пред заведенията: освен дето се намираше на еднакво разстояние от централата на КРИПОС и от Главното управление, там съществуваше нищожна вероятност да засечеш колеги, съседи и познати.

— Какво каза Лайке за Елиас Скуг и за Ставангер? — попита Кая.

Микаел поклати глава.

— Призна, че няма алиби и за часа, в който е починал Скуг, защото по това време спял сам в дома си. Попитах го дали на следващия ден е отишъл на работа и той отговори, че не си спомня. Обикновено пристигал в офиса към седем. Посъветва ме да говоря с човека на рецепцията, ако е важно. Направих го. Оказа се, че за въпросния ден Лайке предварително запазил една от залите за срещи за девет и петнайсет. Поговорих с неколцина инвеститори от офиса и двама потвърдиха, че Лайке е присъствал на срещата. Ако е излязъл от апартамента на Елиас Скуг в три през нощта, единственият начин да се върне в Осло за толкова кратко време е със самолет, а името му не фигурира в списъците с пътници от вътрешните полети.

— Това не означава нищо. Може да е пътувал под чуждо име и с фалшив паспорт. Да не забравяме, че от домашния му телефон е извършено обаждане до Скуг. Какво обяснение ти даде?

— Никакво. Отрече — изсумтя Белман. — Какво му харесват толкова на "Танца на живота"? Дори лицата не са нарисувани като хората. Ако питаш мен, приличат на зомбита.

Кая огледа танцуващите върху платното.

— Кой знае, може не само да приличат.

— А наистина да са зомбита? — Белман се изсмя. — Ти сериозно ли…?

— Хората на картината танцуват, носят се по дансинга, но се чувстват вътрешно умрели, погребани, прогнили. Същински зомбита.

— Интересна теория, Сулнес.

Кая мразеше да я нарича с фамилното ѝ име. Белман прибягваше до него, когато е ядосан или иска да демонстрира интелектуалното си превъзходство. Виждайки колко важно е за него да се утвърди, Кая не му възразяваше, а и допускаше, че той наистина я превъзхожда в интелектуално отношение. Че нали точно затова хлътна така безразсъдно по него? Впрочем не си спомняше кое толкова я заплени.

— Трябва да се връщам на работа — каза тя.

— И какво ще правиш на работа? — Микаел погледна към охранителя, който се прозяваше зад въжето в дъното на помещението. — Ще броиш кламери и ще чакаш да разтурят Отдела? Нали осъзнаваш какъв огромен проблем ми натресе с този Лайке?

— Аз ли? — възкликна смаяно тя.

— По-тихо, миличка. Кой друг, ако не ти, ми каза какво е открил Хари за Тони Лайке? Съобщи ми за намеренията на Хари да го арестува. И аз ти повярвах. Стигнах дотам да задържа Лайке въз основа на сведенията, които получих от теб, и оповестих пред медиите "успешната акция". А сега всичко гръмна. Лайке има желязно алиби за две от убийствата, миличка, и ще се принудим да го пуснем до края на деня. В момента татко Галтунг обмисля да ме изправи пред съд и се съветва с най-добрите си адвокати. А министърът на правосъдието ще иска да знае как, за бога, сме допуснали такъв гаф. И тогава кой ще застане на топа на устата? Не ти, не Хуле, не Хаген, а аз, Сулнес. Разбираш ли? Само аз. Трябва да направим нещо по въпроса. По-скоро ти трябва да направиш нещо.

— Какво по-конкретно?

— Нещо съвсем дребно, а аз ще се заема с по-сериозната част. Искам да изведеш Хари навън. Довечера.

— Навън ли? Аз?

— Да, той те харесва.

— Кое те кара да мислиш така?

— Не ти ли казах, че онази вечер ви видях, докато пушехте на терасата?

Кая пребледня.

— Тогава ти закъсня, но не спомена нищо подобно.

— Бяхте толкова погълнати един от друг, че изобщо не забелязахте колата ми. Паркирах и постоях вътре. Той те харесва, миличка. Искам да го заведеш някъде за няколко часа.

— Защо?

— Защото Хари се застоява прекалено дълго вкъщи — усмихна се Белман. — Хаген няма да му даде отпуск: Хари не би понесъл да бездейства. А ние не искаме нашият скъп колега да се пропие в "Опсал", нали? Заведи го на вечеря, на кино или на бира. Просто се погрижи между осем и десет да не си е вкъщи. И внимавай. Не знам дали е свикнал да наблюдава, или го гони параноя, но онази вечер, когато си тръгна от апартамента ти, огледа колата ми много внимателно. Ясно?