Ю Несбьо - Леопардът

— Разберете ме, Лайке. Не съм ви враг. Просто искам да проумея защо сте постъпили така. Кое ви е подтикнало към убийство. От пръв поглед си личи колко способен и интелигентен сте. Успехите ви в бизнеса говорят достатъчно. Възхищавам се на хора, които си поставят цели и ги преследват независимо от мнението на околните; на хора, открояващи се от посредствената маса. Смея да твърдя, че ги чувствам душевно близки. Разбирам ви по-добре, отколкото предполагате, Тони.

Белман накара един от подчинените си да се свърже с борсов спекулант — приятел на Лайке — и да го попита как точно бъдещият зет на Галтунг предпочита да произнасят името му: с дълго "о" или с дълго "н"? Получи отговор Тони, съвсем обикновено.

Сега Белман заложи на правилното произношение и се постара да улови погледа на Лайке и да го задържи:

— Ще ви призная нещо, което би трябвало да запазя в строга тайна, Тони. По ред причини, свързани с работата ни, не можем да протакаме повече този случай и се нуждаем от вашето самопризнание. При други обстоятелства не бихме предложили сделка на заподозрян, чиято вина можем да докажем. Този път обаче искаме да ускорим процеса. Затова сме склонни в замяна на самопризнанията ви — и с тях, и без тях пак ще ви осъдим — да намалим наказанието ви. Законът ми забранява да назова конкретни цифра, но, между нас казано, редукцията на присъдата ви ще бъде значителна. Как ви се струва, Тони? Давам ви думата си. Имате обещанието ми на запис.

Белман посочи червената лампичка на диктофона.

Лайке го изгледа продължително и замислено.

— От двамата полицаи, които ме доведоха, разбрах, че се казвате Белман — каза най-после арестантът.

— Наричай ме Микаел, Тони.

— Описаха ви като изключително интелигентен мъж. Безкомпромисен, но надежден.

— Надявам се да се увериш лично в правотата на думите им.

— И обещавате значителна редукция на присъдата, нали?

— Имаш думата ми — Белман усети как пулсът му се ускори.

— Добре.

— Чудесно. — Микаел Белман докосна с пръст долната си устна. — Какво ще кажеш да започнем от самото начало?

— Нямам нищо против. — Лайке извади бележка от задния си джоб — явно Трюлс и Юси му бяха позволили да я задържи. — Хари Хуле ми продиктува датите и часовете, които ви интересуват. Ще приключим за нула време. Боргни Стем-Мюре е починала между двайсет и два и двайсет и три часа на шестнайсети декември в Осло.

— Точно така — кимна Белман, предвкусвайки успеха.

— Проверих си органайзера. Тогава съм се намирал в Шиен. Поканиха ме в къщата на Ибсен да представя мой проект за добив на колтан в зала "Пер Гюнт". Алибито мм ще потвърдят разпоредителят на залата и близо сто и двайсет потенциални инвеститори, присъствали на събитието. Предполагам, знаете, че от Осло до Шиен се пътува около два часа. Следващата жертва е Шарлоте Лол, починала между… да видим… между двайсет и три часа и полунощ на трети януари. По това време съм вечерял с по-дребни инвеститори в Хамар. На два часа път от Осло. Впрочем, тогава се придвижих с влак. Опитах се да открия билета, но, уви, не успях.

Лайке се усмихна със съжаление на Белман. Инспекторът беше спрял да диша. Едрите зъби на Лайке се показаха леко между устните му.

— Надявам се обаче, че поне един от свидетелите, присъствали на вечерята, ще се окаже достатъчно надежден — заключи той.

— Все пак призна, че е възможно да го уличим в убийството на Марит Улсен, защото макар да е прекарал вечерта с годеницата си, излязъл сам да кара ски за два часа по осветените писти в Сьоркедален.

Белман поклати глава и зарови ръце още по-дълбоко в джобовете на палтото си, докато разглеждаше "Болно момиче".

— По времето, когато е починала Марит Улсен ли? — удиви се Кая, наклони глава и прикова поглед в устните на бледата, навярно мъртва девойка. При всяко посещение в музея на Едвард Мунк Кая съсредоточаваше вниманието си върху конкретен детайл от картината: веднъж върху очите, друг път — върху пейзажа на заден план, върху слънцето или просто върху подписа на художника.

— Нито той, нито щерката на Галтунг…

— Лене — вметна Кая.

— … си спомнят кога точно е излязъл, но навярно е било много късно, защото Лайке предпочитал пистата да е само на негово разположение.

— Следователно нищо не пречи по това време Томи Лайке да е минал през парка "Фрогнер". Ако наистина е карал ски в Сьоркедален, трябва да е минал през пропускателните бариери на отиване и на връщане. При електронно плащане часът се регистрира автоматично. Ще проверим дали…