Ю Несбьо - Леопардът

Хари отпусна глава върху ръцете си. Тежеше като топка за боулинг.

— Веднъж вече съм го правил — промълви.

— Съкратил си мъките на безнадеждно болен? — попита Алтман по-скоро изненадан, отколкото шокиран.

— Не — поклати глава Хари. — Отказах да помогна на най-върлия ми враг да умре. Страда от нелечима и много мъчителна болест с лоша прогноза. Заради патологични изменения кожата му постепенно го задушава.

— Склеродермия — кимна Алтман.

— Когато го залових, той ме предизвика да го убия. Намирахме се на кула — само двамата. Този човек бе убил много хора и нарани мен и близките ми. Остави ни белег за цял живот. Бях го взел на прицел с револвера. Ако бях стрелял, щях да обясня, че е било убийство при самоотбрана. И всички щяха да ми повярват.

— Но си предпочел да го оставиш жив. Смъртта ти се е сторила прекалено леко измъкване за такъв злодей.

— Да.

— А сега постъпваш така и с баща си: обричаш го на страдание, вместо да го избавиш от мъките.

Хари разтърка тила си.

— Спират ме не принципи за неприкосновеността на живота и тем подобни глупости, а страхът. Не ми стиска. Наистина ли нямаш нещо силно за пиене, Алтман?

Сигюр поклати глава. Хари не разбра дали в отговор на последния му въпрос, или като ответна реакция на размислите му. А навярно с жеста си Алтман показа отношение и към двете.

— Не може просто така да игнорираш чувствата си, Хари. Опитваш се да пренебрегнеш факта, че и ти като всички хора си подвластен на общочовешките представи кое е правилно и кое — погрешно. Навярно на интелектуално ниво не одобряваш тези представи, но те са неизменно вкопани в дълбините на съзнанието ти като котва Някои принципи си възприел от родителите си, други — от поуките в приказките. Понятието ти за редно и нередно се е изградило и в училище, когато, да речем, си станал свидетел на несправедливост и вътрешно си се разбунтувал срещу нея. Сборът от всички тези полузабравени преживявания е изградил в теб морални устои. — Алтман се наведе напред. — "Котва" всъщност е много подходящо сравнение. Котвата, както и стереотипите ни, не се вижда, защото е потънала дълбоко, но не можеш да се отдалечиш от нея, защото тя те дърпа. И ти неизменно я влачиш след себе си, защото тя е твоят дом. Приеми тази котва, Хари.

Хари се вторачи в преплетените си пръсти.

— Болките му…

— Физическото страдание не е най-ужасното — увери го Алтман. — Повярвай ми, всеки ден се сблъсквам с него. Дори страхът от смъртта не е най-лошото.

— А кое?

— Унижението, усещането, че болестта уронва достойнството и самоуважението ти. Чувстваш се разголен, отритнат. Ето, това е най-страшното наказание за един човек — да го погребеш жив. Остава му единствено утехата, че ще си отиде бързо.

— Мм. — Хари изгледа Алтман продължително. — Дали в шкафа ти няма да се намери нещо, което да разведри настроението ни?

Микаел Белман пак сънува как пада. Изкачва сам Ел Чоро, скалите се извисяват далеч в небесата, склонът се срива пред очите му и бездната стремително полита към него. В мига преди да го доближи, будилникът звънна. Белман избърса насъбралата се слюнка в крайчетата на устните си и погледна Ула. Застанала зад него, тя му наливаше кафе от пресканата. По време на съвместния им живот тя се научи да наблюдава кога Микаел привършва закуската и веднага, без да губи и секунда, му поднасяше чаша димящо кафе в любимата му синя чаша. И това бе само една от причините да цени и уважава съпругата си.

Освен дома, Ула поддържаше старателно и външния си вид и неслучайно продължаваше да привлича мъжките погледи, когато ги канеха на гости — а това се случваше все по-често. Все пак някога — Микаел беше на осемнайсет, а Ула — на деветнайсет — я смятаха за безспорно най-красивото момиче в Манглерю. Микаел виждаше и трето, много важно достойнство у жена си: без да му го натяква, Ула пренебрегна собствените си мечти за професионално развитие и му осигури отлични условия да се съсредоточи върху кариерата си. Ала най-съществената причина да не зареже жена си седеше на масата: трима малчугани — две момичета и едно момче, — които се караха кой да вземе пластмасовата фигурка от кутията с корнфлейкс и кой ще се вози отпред, докато майка им ги кара до училище. Три основателни причини да цени жената до себе си и съвместимостта на гените ѝ с неговите.

— И тази вечер ли ще работиш до късно? — попита тя и крадешком го погали по главата. Той знаеше колко oбожава косата му.