Ю Несбьо - Леопардът

Белман погледна книжата си. Чу как Лайке влиза. Бийвъc затвори вратата зад него — точно според инструкцията.

— Седнете — нареди Белман, без да вдига глава.

Лайке се подчини. Белман се спря на произволна страница и зашари с пръст по долната си устна, докато броеше наум. Тишината кънтеше в малката затворена стая. Едно, две, три. С колегите си бе посетил семинар за новите методи на разпит, които законът ги задължаваше да използват: така нареченото investigate interviewing, или интервю с разследваща цел. Академиците — хора с доста оскъден практически опит — препоръчваха по време на работа разпитващият да се придържа към три основни принципа: откритост, диалог и доверие. Четири, пет, шест. Белман, разбира се, бе изслушал лекцията мълчаливо — все пак много по-тесни специалисти от него бяха разработили новата методика. Но у него възникна въпросът дали наистина тези теоретици си дават сметка какви хора разпитват служителите на КРИПОС. Чувствителни, отзивчиви натури, готови да си излеят душата на рамото ти? Академичните среди заклеймиха досегашния традиционен деветстепенен модел на ФБР като антихуманен, манипулативен и контрапродуктивен, защото принуждава невинни хора да признават престъпления, които не са извършили Седем, осем, девет. Добре де, от време на време се срещат податливи на внушение арестанти, но те са нищо на фона на стотиците ехидни негодници, които ще умрат от смях, разберат ли за "откритостта, диалога и доверието" между разпитващ и арестант, които теоретиците препоръчват.

Десет.

Белман долепи върховете на пръстите си и повдигни глава.

— Знаем, че сте се обадили на Елиас Скуг от Осло, а два дни по-късно сте били в Ставангер. Там сте го убили Питам се обаче защо. Имахте ли конкретен мотив, Лайке?

Това представляваше първата стъпка от модела на ФБР агентите Инбау, Рийд и Бъкли: конфронтацията. Опитай се да шокираш разпитвания, като му нанесеш мигновен нокаут. Покажи му, че вече знаеш какво е извършил и е безсмислено да отрича. Защото целта на paзпитващия е да получи признание. В този случай Белман съчета първата стъпка с друг прийом за водене на разпит: отъждестви един потвърден факт с друг или с други псевдофакти. В този случай инспекторът прокара връзка между датата, когато бе извършено телефонното обаждане, престоя на Лайке в Ставангер и вината му. Изслушвайки доказателствата за първото твърдение, съзна нието на Лайке механично ще възприеме, че те доказват и второто. Белман целеше да представи вината му като неоспорим факт, съпоставим с датата на обаждането, а после да премине на "единствения" въпрос без отговор: "защо?"

Наблюдавайки с какво усилие преглъща Лайке, как се опитва да се усмихне, оголвайки едрите си зъби, за да прикрие паниката си, Белман разбра, че успехът му е сигурен.

— Не съм звънил на никакъв Елиас Скуг — отрече арестантът.

— Да ви покажа ли разпечатката от централата на "Теленур"? — въздъхна Белман.

— Не съм звънил на такъв човек — сви рамене Лайке. — Преди известно време си изгубих джиесема. Може някой да го е намерил и да се е обадил на този Скуг.

— Не се правете на интересен, Лайке. Говоря за стационарния ви телефон.

— Не съм звънил на такъв човек — настоя арестантът.

— Разбрах. Според адресния регистър живеете сам.

— Да. Е, не съвсем сам…

— Понякога годеницата ви остава да спи у вас. Случва ли се да станете преди нея и да тръгнете за работа, докато тя все още е в апартамента?

— Да, но по-често аз ходя при нея.

— Значи, богаташкото момиче има по-луксозно жилище, а?

— Може да се каже. По-уютно е от моето.

Белман скръсти ръце и се усмихна.

— Ако не вие сте позвънили на Скуг от дома си, трябва да е била годеницата ви. Имате пет секунди да ми дадете разумно обяснение, Лайке. В противен случай най-близката патрулка до уютното ѝ местенце ще пусне сирената, ще надене белезници на китките ѝ, ще я докара в Управлението, а тя ще се обади на баща си да му съобщи, че сте я натопили за телефонно повикване. Андерш Галтунг веднага ще осигури на дъщеря си най-свирепата глутница адвокати в страната, а вие, Лайке, ще си спечелите опасен противник. Четири, три…

Арестантът сви рамене.

— Щом смятате, че разполагате с достатъчно основания да поискате заповед за арест на млада жена с кристално досие, няма да ви спра. В такъв случай обаче не аз ще си навлека опасен противник.

Белман не изпускаше Лайке от очи. Дали все пак не го бе подценил? Затрудняваше се да проникне отвъд фасадата му. Така или иначе, приключи с първата стъпка от разпита. Не успя да изкопчи самопризнание. Какво толкова — оставаха още осем. Втората стъпка предписваше разпитващият да прояви съчувствие към заподозрения, като се опита да оправдае действията му. Това обаче предполагаше разпитващият да е наясно с мотива за престъплението. Иначе как да покаже разбиране към деянието? Убийството на хората, пренощували по едно и също време в туристическа хижа, по никакъв начин не разкрива каква мотивация е движила престъпника. Белман, разбира се, знаеше, че подбудите, тласкащи серийните убийци, се крият в дълбините на съзнанието, които повечето от нас предпочитат да не посещават. Затова предварително реши да прескочи мимоходом втората стъпка и да премине на третата: изтъкни пред заподозрения убедителна причина да признае вината си.