— Разпитите на заподозрения може и да се проточат.
През деня вестниците щяха да оповестят името на арестувания — Тони Лайке, — но Микаел предпочиташе да не издава вкъщи служебна информация. Понеже се придържаше неотклонно към този принцип, лесно оправдаваше честите си закъснения с "не ми е разрешено да говоря за това, скъпа".
— Защо не го разпитахте вчера? — попита Ула, докато приготвяше закуска за училище на децата.
— Трябваха ни още факти, а и не бяхме приключили обиска на дома му.
— Открихте ли нещо?
— Не мога да навлизам в подробности, скъпа — отвърна той и я погледна със съжаление, задето служебният дълг не му позволява да сподели повече.
Не се издаде, че Ула неволно улучи болното му място.
По време на огледа Бьорн Холм и другите криминални експерти не откриха нищо, пряко свързано с убийствата. За щастие засега този факт се смяташе за второстепенен.
— Кратък престой в килията няма да му се отрази зле — отбеляза Белман. — Даже ще бъде по-сговорчив преди началото на разпита. А началото на разпита винаги е най-важно.
— Така ли? — попита тя, колкото да регистрира интерес.
— Трябва да тръгвам.
Стана и я целуна по бузата. Да, Микаел ценеше достойнствата на съпругата си. Да изостави Ула и децата — скелето и основата на кариерата му, на издигането му в обществотому се струваше абсурдна. Белман осъзнаваше, че е пълна утопия да се поддаде на повика на сърцето, да захвърли всичко заради някакво, да го наречем, влюбване. Да, с Кая си мечтаеха на глас как ще бъдат щастливи заедно, но Микаел Белман предпочиташе по-мащабни и реализуеми мечти.
Огледа зъбите си в огледалото в антрето и си нагласи вратовръзката. Журналистите със сигурност ще го чакат пред входа на Главното управление.
Колко време ще задържи Кая? Снощи забеляза у нея признаци на колебание. Любиха се, но тя не показа някогашния ентусиазъм. Ала Белман знаеше, че докато се цели към върха, както досега, тя няма да му избяга. Кая, разбира се, не беше от жените, които по сметка си лягат с шефа, но на чисто биологично ниво у всяка жена, колкото и модерно мислеща да е, е заложено да се подчинява на алфасамеца. В това отношение жените си остават на интелектуалното равнище на маймуните. Ако Кая обаче е започнала да изстива към него, защото се съмнява, че той ще напусне жена си и децата, налагаше се Микаел да я поощри. Тя редовно го захранваше с вътрешна информация от Отдела за борба с насилието и Белман се нуждаеше от помощта ѝ поне още малко, докато разнищи случая и cпечели битката, а с нея — и войната.
Приближи се до прозореца, докато си закопчаваше палтото. Наследиха тази къща след смъртта на родителите му. Тузарите от западните части на Осло смятаха Майглерю за долнопробно предградие, ала хората, израснали тук, предпочитаха да останат. Кварталът притежаваш особен чар. Неговият квартал. С изглед към останалата част от града. Която съвсем скоро щеше да покори.
— Идват — съобщи полицаят, застанал на вратата към стаята за разпит, снабдена с камери за видеонаблюдение.
— Добре — кимна Микаел Белман.
Някои разпитващи предпочитат арестантът пръв ди влезе в стаята и да го накарат да чака, за да разбере кой командва парада. После се появяват и подхващат безкомпромисен разпит, докато заподозреният е най-уязвим и в неизгодна позиция. Белман прилагаше тактиката да изчака арестанта в стаята. Така маркираше територията си и показваше кой доминира в помещението. Не започваше разговор веднага, а продължаваше да прелиства документите пред себе си, докато безпокойството на арестувания расте. Изведнъж вдигаше поглед и откриваше огън. Белман, разбира се, не смяташе, че неговият подход е единствен, и с желание би обсъдил предимствата му с други опитни полицаи. Провери пак дали червената лампичка на диктофона свети. Започне ли да се суети с апаратурата в присъствието на арестанта, ще обезсмисли напълно встъпителната си заявка за териториално надмощие.
През прозореца видя как Бийвъс и Колка водят Тони Лайке в съседния кабинет.
Белман си пое дъх. Наистина, пулсът му се ускори Изпитваше известно безпокойство, но и тръпката на ловеца, дебнещ плячка. Тони Лайке не пожела адвокатът му да присъства на разпита. Това негово решение облагодетелстваше КРИПОС и предоставяше на разпитващия по-голяма свобода на действие. Същевременно обаче показваше колко спокоен е Лайке. Бедничкият. Не подозираше, че Белман знае за разговора по телефона с Елиас Скуг. Лайке дори бе отрекъл да го познава.
Читать дальше