Ю Несбьо - Леопардът

Трюлс очакваше след няколко секунди — когато въздухът отново нахлуе в дробовете му — Хари да повърне в заведението. Явно и Юси се сети за същото и предпочете Хуле да не цапа пода в бара. Набитият, почти квадратен финландец вдигна крака си с неподозирана грациозност ни балерина, ритна рамото на Хари и полицаят излетя обратно през вратата, откъдето само преди минута бе влязъл.

Най-пияните и най-младите избухнаха в оглушителен смях, а Трюлс пак започна да грухти. Неколцина по-възрастни надигнаха глас и предупредиха Колка да се владее повече. Ала никой не защити Хари Хуле. Трюлс знаеше причината. Всички присъстващи в заведението помнеха как Хари опетни униформата, обърна се срещу своите, отне живота на един от най-кадърните полицаи в гилдията.

Юси се отправи към бара с равнодушно изражение, все едно току-що е изхвърлил боклука. Трюлс се преви от смях и грухтеше. Струваше му се невъзможно да разбеpe тези хора: фини, сами, ескимоси или един бог знае какви.

В дъното на помещението някакъв мъж се изправи и тръгна към вратата. Трюлс не го бе виждал на оперативки на КРИПОС, но погледът под тъмните къдрици издаваше, че е полицай.

— Обади се, ако ти дотрябва помощ, Кронгли — извика някой от масата му.

Чак след три минути, когато барманът отново наду Селин Дион и разговорите продължиха, Трюлс се осмели да се приближи до смачканата стотачка, да я настъпи и да я завлачи с подметката си до бара.

Дробовете на Хари се изпълниха с въздух и той повърна два пъти. После пак се сгъна на две. Студеният асфалт пронизваше кожата му през ризата и му се струваше неимоверно тежък: сякаш не той лежеше върху асфалта, а обратното. Пред очите му танцуваха кървавочервени петна и гърчещи се черни змии.

— Хуле?

Хари чу гласа, но съобрази, че ако покаже признаци на живот, онзи ще продължи с ритниците. Затова не си отвори очите.

— Хуле?

Гласът се приближи. Някой го потупа по рамото му Отчитайки пагубното въздействие на алкохола върху бързината, точността и способността му да преценява разстоянието, Хари все пак отвори очи, завъртя се и се прицели в гръкляна на мъжа. После пак се отпусна на асфалта. Отклони се с близо половин метър от целта.

— Ще ти извикам такси — каза мъжът.

— Недей — простена Хари. — Махай се, гаден плъх.

— Не съм от КРИПОС. Казвам се Кронгли и съм ленсман в Юстаусе.

Хари се обърна и го изгледа.

— Нищо ми няма, само си пийнах малко повече — обясни задавено Хари, като се опитваше да диша равномерно, за да не повърне пак.

— И аз — усмихна се Кронгли и преметна ръката на Xари през рамото си. — Честно казано, нямам представа къде има стоянка. Можеш ли да се изправиш?

Хари стъпи първо на единия, после и на двата си крака, премига няколко пъти и установи, че се намира във вертикално положение. И в обятията на ленсман от Юстаусе.

— Къде ще спиш тази нощ? — попита Кронгли.

— Вкъщи — Хари го погледна изкосо. — Може да те разочаровам, но предпочитам да си легна сам.

Пред тях спря полицейски автомобил и шофьорът свали страничното стъкло. Чу се смях, а после спокоен глас.

— Хари Хуле от Отдела за борба с насилието?

— Същият — въздъхна Хари.

— Току-що получихме обаждане от КРИПОС. Наредиха ни да ви закараме до дома ви.

— Ами поне отворете вратата!

Хари се качи отзад, опря глава о облегалката, затвори очи и усети как всичко се завъртя. Все пак предпочиташе да не гледа жлъчните физиономии на полицаите отпред. Кронгли им продиктува номера си с молба да му се обадят, след като закарат "Хари" до дома му. Защо този тип си въобразяваше, че вече са станали приятели? Хари чу как стъклото се вдигна, а приятният глас отпред попита:

— Къде живееш, Хуле?

— Карай направо. Отиваме на гости.

Колата потегли. Хари отвори очи, обърна се и видя как Аслак Кронгли ги изпраща с поглед от тротоара.

Легнала на хълбок в спалнята, Кая се взираше в тъмното. Преди малко чу как някой отвори портата, а сега и чакълът по пътеката изхрущя под стъпките му. Притаи се в очакване. На вратата се позвъни. Повдигна пердето и въздъхна.

— Пиян полицай — обяви високо тя.

Обу пантофите си и се затътри към антрето. Отвори вратата и застана на прага със скръстени ръце.

— Здрасти, маце — изфъфли мъжът.

Кая се запита дали гледката ѝ прилича на пародия, или на оригинален скеч за пияница.

— Какво те води тук толкова късно?

— Ти. Ще ме пуснеш ли?