Ю Несбьо - Леопардът

Белман отпи от бутилката и почти я удари в масата.

— Ти какво мислиш, Буковски?

Тя отдалечи книгата от себе си и го погледна.

— Очаквах да проявиш интерес — отбеляза той. — Това засяга и теб. Кажи ми каква е твоята теория за случая, миличка. Хайде. Нали си разследващ полицай.

— Микаел…

— Тони Лайке е агресивен тип и позволихме това негово качество да ни заблуди, защото от опит знаем, че всички насилници са непоправими. Но способността и желанието да отнемаш човешки живот не са заложени у всички хора. Те са или вродени, или предизвикани. Ала веднъж събуди ли се у теб, убиецът няма да си тръгне лесно. Навярно убиецът в нашия случай отгатва хода на разсъжденията ни. Наясно е, че ако ни поднесе на тепсия Тони Лайке, ние ще си изгубим ума от въодушевление и ще вдигнем врява до бога: ама разбира се, как не се сетихме по-рано! Какъв по-подходящ претендент за извършителя на убийствата от човек с доказани агресивни нагласи? Затова е влязъл в апартамента на Лайке и се е обадил на Елиас Скуг. Целял е да преустановим търсенето на други гости в "Ховасхюта".

— Телефонното обаждане от дома на Лайке е било проведено преди полицията да оповести публично, че сме открили връзката с "Ховасхюта".

— Е, и? Не може да не си е дал сметка, че е въпрос на време да стигнем до него. По дяволите, как не ни хрумна по-рано!

Белман отново надигна бутилката.

— В такъв случай кой е убиецът?

— Седмият човек в хижата — заключи Микаел Белман. Кавалерът на Аделе Ветлесен. Никой от приятелския ѝ кръг не го познава.

— Абсолютно никой ли?

— Възложил съм на трийсетина души да разпитват обкръжението ѝ. Претърсихме апартамента ѝ. Никакви писмени източници на сведения: нито дневници, нито картичка, нито писма. Дори имейлите и есемесите не казват нищо особено. Разпитахме всички познати на Аделе от мъжки пол: имат солидно алиби. От женски — също. Никой от приятелите ѝ не е виждал или разговарял с мъжа, когото е завела в "Ховасхюта". Това не ги изненадваше ни най-малко, защото Аделе сменяла партньорите си по-често от бельото си и не си правела труда ди обявява пред приятелите си кога е започнала нова връзка. Все пак споделила на своя приятелка, че мистериозният кавалер ту събуждал сексуалния ѝ апетит, ту го прогонвал. Харесала ѝ например поканата му за нощно рандеву в пуста фабрика, където я помолил да си облече сестринска униформа.

— Щом това я възбужда, предпочитам да не ми казваш кое я отблъсква.

— Понякога кавалерът ѝ действал като страстоубиeц, защото ѝ напомнял за съквартиранта ѝ. Приятелката ми госпожа Ветлесен не разбрала какво точно има предвид Аделе.

— Съквартирантът ѝ Гайр Брюн е гей — обясни Кая и се прозина. — Ако този мъж, седмият гост в хижата, наистина се е опитал да натопи Тони Лайке, трябва да е знаел зa криминалното му досие.

— Имената на хора с присъди за нанасяне на телесна повреда са общодостъпна информация. Всеки, който се интересува, има право да получи сведения и къде е било извършено престъплението: в случая, в Ютре Енебак. Агресивните прояви на Лайке датират от периода, когато е живеел в къщата на дядо си до езерото Люсерен. Ако си убиец и искаш да отклониш вниманието от себе си, като насочиш полицията към Лайке, къде ще оставиш трупа на Аделе Ветлесен? На място, което полицията да свърже с човек с криминално досие. Затова убиецът е избрал Люсерен. — Микаел Белман млъкна. — Отегчавам ли те?

— Не.

— Не ми изглеждаш заинтересована.

— Просто… напоследък ми се струпаха доста ангажименти.

— Кога пропуши? Впрочем, имам план как да заловим седмия човек.

Кая го изгледа продължително.

— Няма ли да ме попиташ какъв е планът, миличка? — въздъхна Белман.

— Какъв е?

— Да приложим неговата тактика.

— А именно?

— Да насочим подозренията към невинен.

— Това не е ли по-скоро твоята обичайна тактика?

Микаел Белман я погледна сепнато. В съзнанието му изплува смътно прозрение, свързано с живота на алфа-самеца.

Изложи ѝ плана. Обясни ѝ как ще хванат в примката седмия човек.

После се разтрепери от студ и гняв. Сам не можеше да прецени кое в поведението ѝ го ядоса повече: липсата на ответна реакция или незаинтересованият ѝ вид, сякаш всичко това изобщо не я засяга. Нима тя не разбираше, че евентуалният възход в кариерата му зависи точно от ходовете му през тези няколко съдбоносни денонощия, и този възход ще ѝ осигури бляскаво бъдеще? Шансовете ѝ да се превърне в госпожа Белман граничеха с нулата, ала можеше поне да се издигне в йерархията под неговата опека. Ако, разбира се, продължи да му засвидетелства лоялността и готовността си да бъде неговите очи и уши. А вероятно гневът на Белман се породи от въпроса ѝ, свързан с него. С другия. Със стария, грохнал алфа-самец.