Ю Несбьо - Леопардът

Кая го попита дали наистина е възнамерявал да арестува Хуле за опиума, ако старши инспекторът не се беше огънал пред искането му да поеме цялата вина за ареста на Лайке.

— Разбира се — отвърна Белман и се помъчи да види изражението ѝ, но мракът му попречи. — Защо да не го направя? Все пак е внесъл наркотик.

— Питам те по-скоро дали би компрометирал имиджа на полицията.

— Не можем да продадем моралните си устои заради такива съображения — поклати глава той.

Смехът ѝ се сблъска с компактния вечерен студ и прозвуча сухо.

— Но това не ти попречи да разколебаеш неговите морални устои и да го подкупиш.

— Той е продажник — Белман пресуши остатъка от бирата на един дъх. — Това е разликата помежду ни. Какво се опитваш да ми кажеш, Кая?

Тя отвори уста. Искаше да го каже и щеше да го направи, ако телефонът му не бе звъннал. Белман бръкна и джоба си, издаде устни напред и ги присви. Не ѝ изпращаше въздушна целувка, а предупреждение да мълчи, в случай че се обажда съпругата му, началникът му или друг, който не бива да узнава, че Белман тайно чука колежка от Отдела за борба с насилието, която му предоставя всички необходими сведения, за да може той да извади от играта конкурентно звено. Проклет да си, Микаел Белман. Проклета да съм и аз — Кая Сулнес. Но преди всичко, нека дяволите вземат…

— Изчезнал е — Микаел Белман прибра телефона в джоба си.

— Кой?

— Тони Лайке.

Здрасти, Тони.

Отдавна се чудиш кой съм. Толкова дълго, че ми се струва крайно време да издам самоличността си. През онази нощ бях в "Ховасхюта", но ти не ме видя. Всъщност никой не ме видя, приличах на призрак. Ти обаче ме познаваш. И то доста добре. И сега идвам да те прибера.

Единствено ти можеш да ме спреш. Всички останали са мъртви. Останахме само двамата с теб, Тони. Разблъска ли ти се сърцето? Ръката ти посяга ли към ножа? Размахваш ли го слепешком из мрака, обезумял от страх, че ще изгубиш живота си?

Нещо го събуди. Звук. Отвън рядко се чуваше шум или поне всички шумове му бяха познати и не го будеха Той стъпи на студения под и погледна през прозореца Неговият район. Някои го наричаха пустош, каквото и да влагаха в тази дума. Всъщност земята никога не опустяваше, винаги се случваше нещо. Както например и сега. Животно? Или призракът? Едно бе сигурно — навън се случваше нещо. Погледна към вратата, заключена с ключ и секретно резе. Пушката стоеше в бараката. Потрепери под дебелата червена фланелена риза, която носеше и денем, и нощем. В стаята цареше празнота. Навън — също, Сякаш целият свят бе опустял. Свят пуст, но не и самотен — двамата все още съществуваха.

Хари сънува: асансьор с хищни зъби, жена, лапнали коктейлна клечица между кошиниленочервените си устни, клоун, понесъл ухилената си глава под мишница, бяла невеста, застанала пред олтара със снежен човек, петолъчна звезда, начертана с пръст върху прашен телевизионен екран, едноръка девойка върху трамплин в Банкок, сладникав мирис на таблетки за писоар, профил на човешко тяло под синята повърхност на водно легло, пневматична дрелка и кръв, която плисва в лицето му, топла и смъртоносна. Преди алкохолът му действаше, както едно време кръстът, чесънът и светената вода: прогонваше призраците. Ала тази нощ имаше пълнолуние, призраците подушиха девича кръв и наизлязоха от най-тъмните ъгли и най-дълбоките гробове и започнаха да подхвърлят Хари насам-натам в зловещия си танц — по-грубо и по-диво от всякога. Сърцето му се разблъска от смъртен страх, разнесе се адският пронизителен вой на противопожарна аларма. После се възцари тишина. Пълна тишина. И ето пак… устата му се напълни до пръсване, не можеше да диша. Обгърна го студен непрогледен мрак. Той се вцепени и…

Сепна се и премига объркан в мрака. Между стените отекна ехо. От какво? Грабна револвера от нощното шкафче, стъпи на студения под и слезе по стълбите във всекидневната. Нямаше никого. От празното барче още се носеше светлина. По-рано Хари откри самотна бутилка коняк вътре. Баща му от млад внимаваше много с алкохола, знаейки какви гени е унаследил, и държеше коняка само зa гости. А при него рядко се отбиваха хора. Течението завлече напрашената, пълна до половината бутилка заедно с капитан Джим Бийм и моряк Хари Хуле. Хари седна в креслото и разсеяно започна да чопли дупката в дамаската на ръкохватката. Затвори очи и си припомни как си налива половин чаша. Бълбукането на изливащия се алкохол, светлите отблясъци в златистокафявата течност; миризмата, трепета, с който доближава чашата до устните си и усеща как цялото му тяло се съпротивлява панически. После излива съдържанието на чашата в устата си.