Ю Несбьо - Червеношийката

Последва отчаяно ридание. Хари го изучаваше с поглед. Колко ли часа онези двамата бяха държали Хохнер буден тук и го бяха разпитвали, преди да се появи той. Пое дълбоко въздух. После се наведе напред над масата, сграбчи микрофона с едната си ръка, а с другата дръпна кабела.

— Deal 56 56 Имаме сделка (англ.). — Б.пр. , Хохнер. Имаме две секунди на разположение. Кой е Урия?

Хохнер го погледна между пръстите си.

— Какво?

— Побързай, Хохнер, скоро ще влязат!

— Той… той е един дъртак, сигурно над седемдесет. Виждал съм го само веднъж, при доставката.

— Как изглежда?

— Стар, както ти казах…

— Опиши го!

— Носеше палто и шапка. А и беше в полунощ на зле осветено товарно пристанище. Сини очи, мисля, среден ръст…

— За какво си говорихте? Бързо!

— За какво ли не. Първо говорихме на английски, но сменихме езика, щом разбра, че знам немски. Разказах му, че родителите ми са от Елзас. Каза, че е бил там, в Зенхайм.

— Каква е задачата му?

— Не знам. Но е аматьор, говореше много, а щом се сдоби с пушката, каза, че повече от петдесет години не е пипвал оръжие. Мразел…

Вратата рязко се отвори.

— Какво мрази?

В същия миг усети как някой стисна ключицата му с всичка сила и изсъска в ухото му:

— Какво, по дяволите, правиш!

Хари не отлепи очи от Хохнер, докато го влачеха заднишком към вратата. Погледът на Хохнер бе безизразен, адамовата му ябълка подскачаше нагоре-надолу. Хари видя как устните му се раздвижиха, но не чу какво казва.

После вратата пред него се затвори с трясък.

Хари търкаше брадичката си, докато Есайас го караше към летището. Бяха пътували двадесет минути, когато Есайас заговори:

— Работихме по този случай цели шест години. Онзи списък с доставките покрива повече от двадесет държави. Опасявахме се точно от това, което се случи днес: някой да се изкуши да обещае дипломатическа помощ, за да се сдобие със сведения.

Хари повдигна рамене.

— Е, и? Вие сте го заловили и сте си свършили работата, Есайас. Само ви остава да се закичите с медали. Не е ваш проблем какви уговорки се правят между Хохнер и правителството.

— Ти си полицай, Хари, знаеш какво означава да гледаш как престъпниците се разхождат на свобода: тези хора убиват, без да им мигне окото. И знаеш, че ще продължат да правят същото, веднага щом се озоват отново на улицата.

Хари не отговори.

— Разбираш, нали? Добре. В такъв случай имам предложение. Явно ти си получи твоя дял от сделката с Хохнер. Значи от теб зависи дали ще спазиш уговорката. Или ще я нарушиш. Understand — izzit’ 57 57 Ясно? — Б.пр. .

— Само си върша работата, Есайас, а по-късно Хохнер може да ми потрябва за свидетел. Съжалявам.

Есайас удари волана толкова силно, че Хари подскочи.

— Нека ти разкажа нещо, Хари. Преди изборите през 1994 година, когато все още имахме правителство на бялото малцинство, Хохнер стреля по две чернокожи момичета — единадесетгодишни — от водоснабдителна кула извън училищния двор в едно от гетата за чернокожи. Предполагаме, че зад атентата стои някой от Afrikaner Volkswag. Партията на апартейда. Училището имаше съмнителна репутация, защото там учеха само трима бели ученици. Хохнер е използвал сингапурски куршуми, със същите са стреляли и в Босна. След сто метра се пръскат и пробиват като дрелка всичко, изпречило се на пътя им. И двете момичета бяха улучени във врата и този път по изключение нямаше значение, че линейките обикновено се появяват в гетата за чернокожи повече от час след подадения сигнал.

Хари не отговори.

— Но грешиш, ако си мислиш, че искаме мъст, Хари. Не можем да изградим ново общество на базата на отмъщението. Това вече сме го осъзнали. Точно затова първото чернокожо правителство на мнозинството създаде комисия за разкриване на престъпленията по времето на апартейда. Не става дума за отмъщение, а за признаване на вината и прошка. Подходът изцели много рани и се отрази благоприятно на цялото общество. Но същевременно сме на път да изгубим борбата срещу престъпността, и то особено тук, в Йоханесбург, където нещата напълно излязоха извън контрол. Ние сме млада и ранима нация, Хари, и ако искаме да оцелеем, трябва да покажем, че законът и редът означават нещо, а хаосът не може да се използва като оправдание за престъпления. Всички помнят убийствата през 1994 година, сега всички следят процеса във вестника. Това се оказва по-важно от твоя и моя план, Хари.

Сви пестник и отново удари по волана.

— Не е важно да се правим на съдници над живота и смъртта, а да върнем на обикновените хора вярата в справедливостта. А понякога е нужно смъртно наказание, за да повярват.