Ю Несбьо - Червеношийката

— Да, разбира се.

— Все едно си на балет, нали?

Хелена кимна. Не можеше да откъсне очи от животното.

— До края на август са на лятна ваканция тук, в зоологическата градина. За жалост е разрешено да ги яздят само ездачи от висшата езда. Има опасност неопитните да им предадат лоши навици. Години наред усърдна дресура би отишла до дяволите.

Конят беше оседлан. Брокхард пое юздите и конярчето се отмести. Животното стоеше съвършено неподвижно.

— Някои разправят колко жестоко било да учиш конете на танцови стъпки; животното се измъчвало, като го карат да прави нещо в противоречие с природата му. Тези хора не са виждали конете по време на тренировка, но аз съм ги наблюдавал. И, повярвай ми: конете го обожават. Знаеш ли защо?

Погали коня по муцуната.

— Защото така е устроена природата. В мъдростта си Господ е направил така, че по-нисшето създание да е най-щастливо, когато служи и се подчинява на по-висшето. Само погледни децата и възрастните. Мъжа и жената. Дори в така наречените демократични страни слабите доброволно дават властта на по-силен и по-умен елит от тях. Просто такъв е животът. И понеже ние всички сме Божии творения, задължение на всички висшестоящи създания е да се погрижат висшестоящите да се подчиняват.

— За да ги направят щастливи ли?

— Точно така, Хелена. Доста си умна за момиче на… твоята възраст.

Тя не успя да прецени на коя дума натърти най-силно той.

— Да знаеш къде ти е мястото е важно както за висшите, така и за нисшите. Рече ли човек да се съпротивлява, никога няма да бъде щастлив занапред.

Той потупа Венеция по врата и се вгледа в големите й кафяви очи.

— Ти не си от онези, които се съпротивляват, нали?

Хелена разбра, че той всъщност говори на нея и затвори очи, опитвайки се да диша дълбоко и спокойно. Осъзнаваше, че изреченото и премълчаното от нея в този разговор ще предреши остатъка от живота й. Не можеше да си позволи да се поддаде на гнева.

— Нали?

Внезапно Венеция изцвили и извърна глава настрани, а Брокхард се подхлъзна на чакъла, изгуби равновесие и увисна на юздата под врата на коня. Конярчето се спусна към него, но преди да го стигне, Брокхард се бе изправил със зачервено и потно лице и ядосано му даде знак да се махне. Хелена не се стърпя и се усмихна. Брокхард вероятно го забеляза. Във всеки случай замахна с камшика към коня, но дойде на себе си и го отпусна. Избърбори няколко думи със сърцевидната си уста, което още повече развесели Хелена. После се приближи до нея и отново леко, но подканящо сложи ръка на талията й:

— Видяхме достатъчно, а и теб те чака важна работа, Хелена. Ще те изпратя до колата.

Спряха се на стъпалата, докато шофьорът направи нужната маневра.

— Надявам се и разчитам, че скоро ще те видим, Хелена — той взе ръката й в своята. — Впрочем съпругата ми ме помоли да предам сърдечните й поздрави на майка ти. Даже май спомена, че ще ви покани на вечеря през близките почивни дни. Не помня кога, но тя сигурно ще ви се обади.

Хелена изчака шофьора да излезе и да й отвори вратата и каза:

— Нали знаете защо дресираният кон за малко не ви хвърли, хер Брокхард?

Тя го погледна, видя как пламъкът в погледа му угасва.

— Защото го погледнахте право в очите, хер Брокхард. Конете схващат погледа като предизвикателство, сякаш не ги уважаваш или не уважаваш мястото им в табуна. Ако не успее да избегне контакта с очи, конят реагира по друг начин, например като протестира. Без да покажете уважение, няма да стигнете доникъде в дресурата, независимо колко виеше вашият вид. Това ще ви го каже всеки звероукротител. Някои видове не понасят липсата на уважение към тях. Във високите планини на Аржентина има порода диви коне, които се втурват надолу по най-близкия склон, ако някой се опита да ги обязди. Сбогом, хер Брокхард.

Тя седна на задната седалка в мерцедеса и, треперейки, въздъхна с облекчение, когато вратата на колата леко се затвори. Спуснаха се надолу по алеята на зоологическата градина „Лайнц“. Тя затвори очи и вцепенената фигура на Андре Брокхард постепенно изчезна в облака прах зад тях.

— Добър вечер, meine Herrschaften 60 60 Уважаеми гости (нем.). — Б.пр. .

Дребничкият, мършав главен келнер направи дълбок поклон и Хелена ощипа Урия по ръката, понеже той не се стърпя и се засмя. Смяха се по целия път от болницата насам заради сензацията, която предизвикаха. Понеже Урия се оказа ужасен шофьор, Хелена настояваше да спират при всяка срещана кола по тясното платно. Вместо да я послуша, Урия натискаше клаксона и в резултат колите, с които се разминаваха, отбиваха встрани от пътя или напълно спираха. За щастие във Виена нямаше много коли и те стигнаха невредими до центъра преди седем и половина.