Ю Несбьо - Червеношийката

Главният келнер хвърли бърз поглед към униформата на Урия, после с дълбока, угрижена бръчка на челото провери в книгата за резервации. Хелена надзърна над рамото му. Музиката на оркестъра съвсем слабо заглушаваше жуженето от разговорите и смеха под кристалните полилеи, спускащи се от позлатените сводести тавани, поддържани от бели, коринтски колони.

Значи това е ресторантът „Drei Husaren“ 61 61 Трима хусари (нем.). — Б.пр. , радостно си помисли тя. Сякаш трите стъпала на входа по вълшебен начин ги отведоха от град, белязан от войната, в свят, където бомбите и всички подобни несгоди придобиваха второстепенно значение. Рихард Щраус и Арнолд Шонберг 62 62 Рихард Щраус (1864–1949), Арнолд Шонберг (1847–1957) австрийски композитори. — Б.пр. със сигурност щяха да бъдат постоянни гости тук, понеже на това място се срещаха богатите, изисканите и свободомислещите хора във Виена. Толкова свободомислещи, че на баща й никога не му бе хрумнало да доведе тук семейството си.

Келнерът се изкашля. Хелена разбра, че нашивките на младши ефрейтор не го впечатлиха, а странното, чуждестранно име в книгата навярно го слиса.

— Масата ви е готова, последвайте ме, моля — той издърпа две менюта, усмихна им се вяло и се отдалечи със ситни крачки. Ресторантът се пукаше по шевовете.

— Заповядайте.

Урия погледна Хелена с леко примирена усмивка. Дадоха им маса без прибори до въртящата се врата към кухнята.

— Сервитьорът ви ще дойде след минутка — съобщи главният келнер и се изпари.

Хелена се огледа наоколо и започна да се смее:

— Виж — посочи тя. — Онова там е била масата ни.

Урия се обърна. Горе пред сцената за оркестъра един келнер вече разтребваше свободна маса, приготвена за двама души.

— Съжалявам. Май случайно добавих „майор“ пред името си, когато се обадих тук. Разчитах красотата ти да компенсира липсващото ми офицерско звание.

Тя хвана ръката му и в този миг оркестърът засвири весел чардаш.

— Сигурно свирят за нас — смени темата той.

— Може би — тя сведе поглед. — Дори и да не е за нас, няма нищо. Музиката е циганска. Хубава е, когато я изпълняват цигани. Виждаш ли такива?

Той поклати глава, без да престава внимателно да наблюдава лицето й. Сякаш бе важно да запечата в съзнанието си всяка черта, всяка извивка, всеки кичур.

— Всички цигани изчезнаха — продължи тя. — Както и евреите. Дали има нещо вярно в слуховете?

— В кои слухове?

— За концентрационните лагери.

Той вдигна рамене.

— По време на война се носят всякакви слухове. Лично аз бих се чувствал доста спокоен като пленник на Хитлер.

Оркестърът започна да изпълнява песен на три гласа на чужд език, а част от публиката пееше с тях.

— Какво е това? — попита Урия.

— Вербункош — отвърна Хелена. — Войнишка песен като норвежката песен, която ти изпя във влака. Песните трябвало да вербуват млади унгарци за войната на Ракоци 63 63 Ференц Ракоци (1676–1735) — унгарски аристократ и патриот, водач на унгарската съпротива срещу Хабсбургите; принц на Трансилвания, национален герой на Унгария. — Б.пр. . Какво те разсмя?

— Какви странни неща знаеш. Разбираш ли и за какво пеят?

— Малко. Стига си се смял — разкиска се тя. — Беатрис е унгарка и ми пееше на унгарски, затова разбирам някои думи. Става дума за забравени герои и идеали и така нататък.

— Забравени — той стисна ръката й. — Точно такава ще бъде и тази война някой ден.

Келнерът, незабелязано приближил се до масата им, се изкашля дискретно, за да даде знак за присъствието си.

— Желаете ли да поръчате, meine Herrschaften?

— Мисля, че да — каза Урия. — Какво ще ни препоръчате днес?

— Hahnchen.

— Пилешко? Звучи добре. Бихте ли ни избрали бутилка хубаво вино? Хелена?

Очите й зашариха надолу по менюто.

— Защо няма цени? — попита тя.

— Заради войната, Fraulein. Цените се променят всеки ден.

— И колко струва пилето?

— Петдесет шилинга.

С крайчеца на окото си Хелена вида как Урия пребледня.

— Гулаш за мен — каза тя. — Току-що вечеряхме, а и съм чувала, че приготвяте много добре унгарски ястия. Няма ли и ти да опиташ Урия? Не е здравословно да се вечеря два пъти.

— Ами аз… — смънка Урия.

— И леко вино — допълни Хелена.

— Два гулаша и леко вино? — попита келнерът и повдигна едната си вежда.

— Сигурно разбирате какво ви поръчах — връчи му менюто тя с ослепителната си усмивка. — Това е всичко, келнер.

Гледаха се в очите, докато келнерът изчезна в кухнята и после избухнаха в смях.