Ю Несбьо - Червеношийката

Есайас повдигна панталоните си. Беше мургав, висок, с криви крака и възпълничък. Под мишниците на бялата му найлонова риза имаше петна от пот.

— Към днешна дата Андреас Хохнер лежи в затвора Sin City 54 54 „Градът на греха“(англ.). — Б.пр. извън града — допълни той. — Днес го доведохме тук заради разпитите.

— Има ли и други желаещи освен мен? — попита Хари.

— Ето че пристигнахме — Есайас зави към една врата.

Влязоха в стая, където двама мъже стояха със скръстени ръце и гледаха през боядисания в кафяво прозорец на стената.

— Прозрачно е само от нашата страна — прошепна Есайас. — Той не ни вижда.

Двамата пред прозореца кимнаха на Есайас и Хари и се отдръпнаха.

Есайас и Хари се вгледаха в тясна, затъмнена стая, по средата със стол и малка маса. На масата имаше пепелник, пълен с фасове, и микрофон на поставка. На стола седеше тъмноок мъж с гъсти и черни, увиснали мустаци. В негово лице Хари веднага разпозна онзи тип от неясната снимка на Райт.

— Норвежецът ли е? — промърмори единият от двамата мъже и кимна към Хари. Есайас Бърн мълчаливо потвърди.

— Окей — каза мъжът с лице към Хари, но дори за миг не изпусна от очи мъжа в малката стая. — Твой е, норвежецо. Имаш двайсет минути.

— В телефакса пишеше…

— Майната му на телефакса, норвежецо. Знаеш ли колко държави искат да разпитат или, най-добре, да екстрадират този негодник?

— Ами, не.

— Радвай се, че въобще имаш възможността да говориш с него — отсече мъжът.

— Защо се е съгласил да говори с мен?

— Откъде да знаем? Питай го.

Хари се опита да диша със стомаха си, когато влезе в тясната, задушна стаичка за разпит. Ивици червена, течаща ръжда образуваше върху стената фигура, подобна на решетка. Точно там висеше часовник. Показваше единадесет и половина. Хари мислеше за полицаите, наблюдаващи го с бдителни очи. Навярно затова по дланите му изби студена пот. Тялото на стола бе свито на кълбо, а клепките му — полузатворени.

— Андреас Хохнер?

— Андреас Хохнер ли? — повтори шепнешком мъжът на стола, вдигна поглед и придоби вид на човек, току-що забелязал нещо, което копнее да стъпче. — Не, той си е вкъщи и чука майка ти.

Хари седна внимателно. Струваше му се, че чува гръмкия смях от другата страна на черното огледало.

— Аз съм Хари Хуле от норвежката полиция — тихо се представи той. — Съгласил си се да говориш с нас.

— Норвегия ли? — скептично попита Хохнер. Наведе се напред и усърдно заразглежда личната карта, която му показа Хари. После се усмихна малко глуповато:

— Извини ме, Хуле. Не са ме уведомили, че днес е ред на Норвегия, нали разбираш. Очаквах ви.

— Къде е адвокатът ти? — Хари сложи папката на масата, отвори я и извади лист с въпроси и бележник.

— Забрави за него, нямам му доверие. Този микрофон включен ли е?

— Не знам. Има ли значение?

— Не искам негрите да ни слушат. Имам интерес да сключа сделка. С теб. С Норвегия.

Хари вдигна очи от листа. Часовникът тиктакаше над главата на Хохнер. Бяха изминали три минути. Нещо му подсказваше, че едва ли разполага с отпуснатото му време.

— Каква сделка?

— Микрофонът включен ли е? — процеди през зъби Хохнер.

— Каква сделка?

Хохнер завъртя очи с досада. После се наведе напред над масата и бързо прошепна:

— В Южна Африка се присъжда смъртно наказание за нещата, които казват, че съм извършил. Разбираш ли накъде бия?

— Да речем. Продължавай.

— Ще ти разкажа някои неща за онзи мъж в Осло, ако ми гарантираш, че твоето правителство ще помоли тукашния негърски кабинет да ме помилват. Понеже съм ви помогнал, нали? Вашата министър-председателка беше тук, обикаляше с Мандела и двамата се прегръщаха. Сега големците от Африканския национален конгрес 55 55 Партия в Република Южна Африка, която представлява главно интересите на чернокожото мнозинство. — Б.пр. взимат решенията, а те харесват Норвегия. Вие ги подкрепихте, бойкотирахте ни, когато негърските комунисти искаха да ни бойкотирате. Ще ви послушат, разбираш ли?

— Защо не направиш бартер, като помогнеш на тукашната полиция?

— Мамка му! — Юмрукът на Хохнер се стовари върху масата с такава сила, че пепелникът подскочи и наоколо се разлетяха фасове. — Нищо ли не разбираш глупако! Мислят, че съм убил негърчета!

Ръцете му се вкопчиха в плота на масата. Гледаше Хари с широко отворени очи. После лицето му сякаш се пръсна, сбръчка се като спукана топка. Зарови лице в ръцете си.

— Искат само да ме видят на бесилото, нали!